Валандер трябваше да се съгласи. Отсега нататък изчезването на Рюнфелд ставаше въпрос от първостепенна важност за полицията.
— Твърде много неща не са в ред — уточни той. — Сведберг щеше да се обади, щом се свърже със сина. Бил в някаква вила в Хелсингланд, където няма телефон.
Решиха да свикат съвещание за разследването рано в неделя следобед. Ан-Брит Хьоглунд се нагърби с организацията. След това Валандер й преразказа съдържанието на дневника. Отдели доста време и се опита да бъде изчерпателен. Това, че го преразказа на нея, му помогна да го резюмира по-добре за самия себе си.
— Харалд Бергрен — подхвърли тя, когато Валандер млъкна. — Възможно ли е да е той?
— Не зная, но във всеки случай като млад е вършил зверства редовно и срещу заплащане — допълни Валандер. — Дневникът е четиво, от което тръпки те побиват. Може би днес живее в страх, че съдържанието ще излезе наяве?
— С други думи, трябва да го издирим — предложи тя. — Това ще е първата ни работа. Въпросът е само откъде да започнем да търсим.
Валандер кимна.
— Дневникът беше в сейфа на Ериксон. Засега това е най-ясната следа, с която разполагаме. Трябва да продължим работата си, без да позволяваме това да ни влияе.
— Знаеш, че е невъзможно — учудено възрази тя. — Открием ли следа, тя започва да влияе на разследването.
— Само ти напомням — отвърна той уклончиво. — Въпреки всичко може и да се окаже, че грешим.
Тъкмо щеше да тръгва, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Сведберг, който бе успял да се свърже със сина на Йоста Рюнфелд.
— Много се притесни — каза Сведберг. — Искаше веднага да скочи на самолета и да дойде.
— Кога за последен път е бил във връзка с баща си?
— Няколко дни преди да замине за Найроби. Или по-точно, когато е трябвало да замине. Всичко било както обикновено. Според сина баща му винаги с радост очаквал пътуванията си.
Валандер кимна.
— Е, това вече го знаем — отбеляза той.
След това подаде телефонната слушалка на Ан-Брит Хьоглунд, която насрочи час за съвещание на разследващия екип за следващия ден. Едва когато тя затвори, Валандер си спомни, че у себе си носи лист хартия, който принадлежи на Сведберг. С бележки за жена, която се държала странно в Родилното отделение на Юстад.
Ан-Брит побърза да се прибере при децата си. Щом остана сам, Валандер се обади на баща си. Уговориха се да го навести рано в неделя сутринта. Снимките, които баща му бе направил със старомодния си фотоапарат, вече бяха готови.
Остатъкът от съботната вечер Валандер посвети да систематизира онова, което знаеха за убийството на Холгер Ериксон. Същевременно с това премисли и изчезването на Йоста Рюнфелд. Беше неспокоен, не можеше да си намери място, беше му трудно да се съсредоточи.
През цялото време усещането му, че все още се движеха по ръба на нещо много по-голямо, се задълбочаваше.
Тревогата не му даваше мира.
Когато стана девет часът вечерта, вече бе толкова уморен, че нямаше сили да мисли повече. Захвърли тетрадката си настрана и позвъни на Линда. Сигналът сякаш потъна във вакуум. Тя не си беше вкъщи. Облече си по-дебело яке и отиде пеша до центъра на града. Там хапна в китайския ресторант на площада. Като никога беше пълно с клиенти. Сети се, че е събота вечер. Поглези се с гарафа вино и веднага го заболя главата. Докато се прибираше, пак започна да вали.
През нощта сънува сцени от дневника на Харалд Бергрен. Обгръщаше го необятна тъма, беше много топло, а някъде в плътния мрак Бергрен беше насочил оръжие срещу него.
Събуди се рано.
Дъждът беше спрял. Отново се бе прояснило.
В седем и четвърт седна в колата си и тръгна да навести баща си в Льодеруп. В утринната светлина линиите на пейзажа наоколо се очертаваха ясно и отчетливо. Валандер помисли, че трябва да придума баща си и Йертруд да се разходят с него долу до брега. Скоро ще стане толкова студено, че няма да бъде възможно.
С неприятно чувство си припомни какво бе сънувал. Докато караше, си мислеше, че на съвещанието следобед трябва да съставят график за последователността, в която ще получат отговори на различните въпроси. Важно беше да установят местонахождението на Бергрен. Особено ако се окаже, че следата ще ги отведе до задънена улица.