В два и половина затвориха вратите на заседателната зала. Дори Лиса Холгершон беше там. Щом я зърна, Валандер се подсети, че още не се е обадил на Пер Окесон. Записа си в тетрадката, за да не забрави отново.
После разказа за намерената мумифицирана глава и дневника на Харалд Бергрен. Когато свърши, преобладаваше единодушното мнение, че най-после имат нещо, наподобяващо следа. Разпределиха си задачите и Валандер насочи разговора към Йоста Рюнфелд.
— От тук насетне трябва да приемем, че му се е случило нещо. Не можем да изключим нито злополука, нито престъпление. Естествено, остава и възможността да е изчезнал по своя воля. Смятам обаче, че можем да отхвърлим предположенията за връзка между Холгер Ериксон и Йоста Рюнфелд. Важи същото правило. Може и да има връзка, но е малко вероятно. Нищо не говори за това.
Валандер искаше да закрие съвещанието колкото се може по-бързо. Все пак беше неделя. Знаеше, че колегите му влагат всичките си сили в изпълнението на задачите. Ала знаеше също така, че работиш по-добре, след като си почивал пълноценно. Часовете, прекарани с баща му, го бяха заредили с нова енергия. Когато си тръгна от участъка малко след четири часа, се чувстваше по-отпочинал, отколкото през последните дни. Вътрешното му безпокойство също бе намаляло.
Нещо му подсказваше, че откриеха ли Харалд Бергрен, случаят щеше да бъде разрешен. Убийството бе твърде изтънчено, за да е дело на обикновен извършител.
Самият Бергрен можеше да е този извършител.
На път за „Мариягатан“ Валандер спря да напазарува в магазин, който работеше и в неделя. Не можа да устои на импулса да вземе под наем видеокасета. Беше класически филм, „Мостът над Ватерло“. Бе го гледал заедно с Мона в началото на брака им. Сега смътно си спомняше за какво се разказва.
Беше изгледал филма до средата, когато се обади Линда. Когато чу, че е тя, й обеща да й позвъни след малко. Спря филма и седна в кухнята. Говориха си почти половин час. По думите й не личеше да се чувства виновна, задето не му се е обадила по-рано. Той също не повдигна въпроса. Знаеше, че си приличат. И двамата можеха да бъдат разсеяни, но появеше ли се проблем, който трябва да бъде разрешен, се съсредоточаваха на мига. Тя каза, че всичко е наред — сервира в ресторанта на Кунгсхолмен и ходи на лекции в театрална школа. Не я попита как върви. Усещаше, че тя самата и без това се съмнява в способностите си.
Тъкмо преди да приключат разговора, той й разказа за предобеда, който бе прекарал на морския бряг.
— Изглежда, си изкарал чудесен ден — каза тя.
— Да — отвърна Валандер. — Имам чувството, че нещо се е променило.
След като затвори телефона, излезе на балкона. Вятърът беше утихнал напълно. Такова нещо рядко се случваше в Сконе.
За момент безпокойството му изчезна. Сега щеше да се наспи. А утре с нови сили да се залови за работата.
Докато гасеше светлината в кухнята, отново си спомни за дневника.
Запита се къде ли се намира Харалд Бергрен в този момент.
11
В понеделник сутрин на трети октомври Валандер се събуди с усещането, че незабавно трябва отново да говори със Свен Тюрен. Може би бе получил прозрение в съня си, не знаеше със сигурност. Заради това и не чака да отиде в участъка. Докато кафето се вареше, набра служба „Справки“ и взе домашния номер на Свен Тюрен. Вдигна съпругата му. Мъжът й вече бил заминал. Валандер получи мобилния му номер. Когато Свен Тюрен се обади, по жиците се чу стържене и пращене. Като фон, Валандер чуваше глухото бучене на двигателя на цистерната. Свен Тюрен каза, че е на път за Хьогестад. Имал да направи две доставки, преди да се върне до терминала в Малмьо. Валандер го помоли да се яви в участъка колкото се може по-бързо. Когато Тюрен попита дали са успели да пипнат убиеца на Холгер Ериксон, Валандер каза, че става дума за рутинен разговор. Обясни, че все още се намират в началния етап на разследването. Въпреки всичко щяха да заловят убиеца на Ериксон. Можеше да стане бързо. А можеше да отнеме много време. Свен Тюрен обеща да бъде в участъка в девет часа.
— Най-добре не паркирайте пред входа — посъветва го Валандер. — Може да създаде неудобства.