— Това е Йоста Рюнфелд — съобщи Валандер. — Няма никакво съмнение. Ще се наложи да събудим Ваня Андершон и да я доведем тук. Няма начин да го избегне. Трябва официално да потвърдим самоличността му колкото се може по-бързо. Най-добре да почакаме, докато го свалят от дървото. Нека й спестим гледката.
Сетне накратко преразказа как Ларш Улсон бе открил Рюнфелд.
— Изчезнал е от почти три седмици — продължи той. — Освен ако напълно не греша и ако Ларш Улсон е прав, значи е мъртъв от по-малко от двайсет и четири часа. Или поне приблизително от толкова време виси на дървото. Въпросът е къде е бил преди това.
После отговори на въпрос, който все още никой не бе задал. Въпрос, който се подразбираше от само себе си.
— Трудно ми е да повярвам, че е случайност — заяви. — Трябва да е същият извършител, когото издирваме по случая Ериксон. Сега трябва да установим какво е общото между тези двама мъже. Така ще имаме три разследвания, които ще се слеят в едно. Холгер Ериксон, Йоста Рюнфелд и двамата заедно.
— Какво ще стане, ако не открием никаква връзка? — попита Сведберг.
— Ще открием — увери го Валандер. — Рано или късно. И двете убийства като че ли са планирани по такъв начин, че изключват случаен избор на жертва. Това не е просто някакъв луд, който се е развихрил. Тези двама мъже са били убити с определена цел, поради определени причини.
— Йоста Рюнфелд едва ли е бил хомосексуалист — каза Мартинсон. — Та той е вдовец с две деца.
— Може да е бил бисексуален — възрази Валандер. — Прекалено рано е за тези въпроси, имаме други, по-спешни задачи.
Кръгът се разпадна. Нямаха нужда от много думи, за да организират работата. Валандер застана до Нюберг, който чакаше патолога да привърши.
— Ето че се случи отново — продума уморено.
— Да — отвърна Валандер. — И трябва да го преживеем още веднъж.
— Тъкмо вчера реших да си взема няколко седмици отпуск — рече Нюберг. — След като открием убиеца на Холгер Ериксон де. Мислех да замина за Канарските острови. Може би не е особено оригинално място, но със сигурност е по-топло.
Нюберг рядко се впускаше в лични откровения. Валандер разбра, че дава израз на разочарованието си, задето това пътуване едва ли щеше да се осъществи в близко бъдеще. Личеше си — Нюберг е изтощен и изтормозен. Количеството работа, с която бе натоварен, многократно превишаваше допустимото. Валандер реши да повдигне този въпрос пред Лиса Холгершон колкото се може по-скоро. Нямаха право да продължават безогледната експлоатация на Нюберг.
В мига, в който си го помисли, забеляза, че тя също е пристигнала на местопрестъплението. Стоеше и разговаряше с Хансон и Ан-Брит Хьоглунд.
На Лиса Холгершон още от самото начало й се струпа много, каза си Валандер. Покрай това убийство масмедиите ще побеснеят. Бьорк не издържаше точно на това напрежение. Ще видим дали тя ще успее.
Валандер знаеше, че Лиса е омъжена и че съпругът й работи за международна експортна компания в компютърния бранш. Имаха две пораснали деца. След като се преместиха в Юстад, си купиха къща в Хедескуга, северно от града. Не беше ходил у тях и не познаваше мъжа й. Само се надяваше да е мъж, който й оказва цялата си подкрепа. Щеше да й е нужна.
Патологът, който беше коленичил, се изправи. Валандер го познаваше отпреди, но в бързината не се сети за името му.
— Изглежда, че е бил удушен — заяви.
— А не обесен?
Лекарят протегна дланите си.
— Удушен с две ръце — уточни той. — Охлузните рани са различни от тези, които оставя въжето. Палците се очертават ясно.
Силен мъж, мина през ума на Валандер. Човек в добра физическа форма. Който не се поколебава да убие с голи ръце.
— Преди колко време? — попита Валандер.
— Невъзможно е да се каже. През последното денонощие. Едва ли по-отдавна. Ще трябва да изчакате медицинската експертиза.
— Можем ли да го свалим? — попита Валандер.
— Аз съм готов — отвърна патологът.
— А аз мога да започна — промърмори Нюберг.
Ан-Брит Хьоглунд се бе присъединила към тях.
— Ваня Андершон пристигна — съобщи тя. — Чака в една кола долу.
— Как прие вестта? — попита Валандер.