— Естествено, това е ужасен начин да те събудят. Ала останах с впечатлението, че не се изненада много. Явно й е минало през ума, че може да е мъртъв.
— Както и на мен — каза Валандер. — Предполагам, че ти също?
Тя кимна, но не каза нищо.
Нюберг бе размотал въжетата. Тялото на Йоста Рюнфелд лежеше на една носилка.
— Доведете я — нареди Валандер. — После ще може да се прибере вкъщи.
Ваня Андершон бе много бледа. Валандер забеляза, че е облечена в черно. Дали си бе приготвила траурното облекло от по-рано? Тя погледна лицето на мъртвия, тежко си пое дъх и кимна.
— Можете ли да го идентифицирате като Йоста Рюнфелд? — попита Валандер. Изстена наум от недодялания начин, по който се бе изразил.
— Толкова е измършавял — смотолеви тя.
Валандер незабавно наостри уши.
— Какво искате да кажете? — попита. — Измършавял?
— Ама лицето му е съвсем изпито, нали? Не изглеждаше така преди три седмици.
Валандер знаеше, че смъртта има свойството да променя човешкото лице до неузнаваемост. Но усети, че Ваня Андершон говори за нещо различно.
— Имате предвид, че е изгубил от теглото си, откакто сте го видели за последно?
— Да. Станал е съвсем хилав.
Валандер осъзна, че това, което казва тя, е важно. Обаче не може да го разтълкува.
— Няма нужда да оставате повече — обясни той. — Ще ви откараме у дома.
Тя го погледна с отнесен израз на безпомощност.
— Какво да правя с магазина? — попита. — С всички цветя?
— Утре можете да го оставите затворен — каза Валандер. — Започнете от там. Не мислете за по-нататък.
Тя кимна безмълвно. Ан-Брит Хьоглунд я придружи до полицейската кола, която щеше да я откара у дома. Валандер мислеше за това, което бе казала. Почти три седмици Йоста Рюнфелд беше безследно изчезнал. А сега се появява, увиснал завързан на дърво и вероятно удушен. Освен това е необяснимо отслабнал. Валандер знаеше какво означава това: пленничество.
Стоеше неподвижен и внимателно следеше потока на мисълта си. Пленничеството може да има връзка с военна ситуация. Войниците взимат пленници.
Прекъсна го Лиса Холгершон, която се спъна в един камък и едва не падна върху него. Помисли си, че сега е моментът да я подготви за това, дето ги чака.
— Изглежда, ти е студено? — рече тя.
— Забравих да взема по-дебел пуловер — отвърна Валандер. — На някои неща човек така и не се научава.
Тя кимна към носилката, на която лежаха останките от Рюнфелд. Отнасяха ги към линейката, която чакаше долу при сечището.
— Какво смяташ за това?
— Същият извършител, който е отнел живота на Холгер Ериксон. Би било нелогично да предположим нещо друго.
— Изглежда, че е бил удушен.
— Обикновено не желая да си вадя прибързани заключения — обясни Валандер. — Все пак бих могъл да си представя как е станало. Бил е жив, когато са го завързали здраво за дървото. Може би в безсъзнание. Но е бил удушен тук и после изоставен. Освен това не е оказал съпротива.
— От къде знаеш?
— Въжето беше хлабаво омотано. Стига да е искал, могъл е да се освободи.
— Не може ли разхлабеното въже да е признак за обратното? — възрази тя. — Че се е дърпал, докато се е опитвал да окаже съпротива?
Добър въпрос, помисли си Валандер. Лиса Холгершон без съмнение е полицай до мозъка на костите си.
— Може да е така — отвърна той. — Не ми се вярва обаче. Заради нещо, което каза Андершон. Че бил много измършавял.
— Не разбирам връзката.
— Мисля си, че толкова бързо отслабване би било съпътствано от нарастващо безсилие.
Тя разбра.
— Той остава увиснал на въжетата — продължи Валандер. — Извършителят не се е опитал да скрие деянието си. Нито пък трупа. Напомня на случилото се с Ериксон.
— Защо тук? — попита тя. — Защо ти е да завързваш някого за дърво? Защо тази бруталност?
— Разберем ли това, може би ще проумеем защо изобщо се случва всичко дотук — отговори Валандер.
— Имаш ли някакви идеи?
— Имам много идеи — каза Валандер. — Мисля, че най-доброто, което можем да направим сега, е да оставим Нюберг и хората му да си свършат работата. По-важното е да се съберем отново в Юстад и да обсъдим нещата, вместо да се мотаем в гората и да капнем от умора. Засега тук няма какво повече да видим.
Тя не възрази. В два часа оставиха Нюберг и техниците му сами в гората. Започна да ръми и се изви вятър. Валандер си тръгна последен от местопрестъплението.