Но в доклада нямаше нищо, което да е от пряко значение за разследването. Холгер Ериксон бил окачил на пощенската кутия табелката, която показвала, че иска да говори с пощальонката, за последен път преди няколко месеца. Доколкото могла да си спомни, ставало дума за няколко най-обикновени парични записи. Нищо по-специално не й направило впечатление в последно време. Всичко в стопанството изглеждало както обикновено. Не била виждала и непознати автомобили или лица в района. Валандер прибра доклада. После придърпа тетрадката към себе си и написа няколко бележки за най-важните неща, които първо трябва да свършат. Някой трябва подробно да разпита Анита Лагергрен от туристическата агенция в Малмьо. Кога Рюнфелд се е записал за екскурзията? Какво представлява това сафари за орхидеи? За него сега беше в сила същото, което и за Ериксон. Трябва да проучат живота му. И не на последно място ще се наложи да поговорят надълго и нашироко с децата му. Освен това Валандер искаше да научи повече за техническото оборудване, което Йоста Рюнфелд бе закупил от „Секур“ в Бурос. За какво е щял да го използва? За какво са му притрябвали всички тези неща на търговец на цветя? Беше сигурен, че това е въпрос от изключителна важност за разрешаването на случая. Валандер прибра тетрадката и се поколеба с ръка върху телефонната слушалка. Часът беше осем и петнайсет. Имаше вероятност Нюберг да спи, но нямаше как. Набра номера на мобилния му телефон. Нюберг веднага се обади. Все още се намираше в гората, далеч от постелята. Валандер попита как върви огледа на местопроизшествието.
— Точно сега тук има куче — отговори Нюберг. — Надушиха следа от въжето, която води надолу, към сечището. Всъщност не е чак толкова странно, защото друг път насам няма. Предполагам, можем да приемем, че Йоста Рюнфелд не е дошъл тук пеш. Трябва да е имало кола.
— Има ли следи от коли?
— Има доста, но естествено, все още не мога да кажа коя откъде е.
— Нещо друго?
— Всъщност не. Въжето е от магазин в Дания.
— В Дания ли?
— Предполагам, че може да се купи навсякъде, където се продават въжета. Във всеки случай изглежда чисто ново. Купено е с тази цел.
На Валандер му стана неприятно. След това зададе въпроса, заради който всъщност се бе обадил на Нюберг.
— Откриваш ли нещо, което да подсказва, че се е опитал да се съпротивлява, докато са го връзвали за дървото? Или че се е опитал да се освободи?
Нюберг отговори без колебание.
— Не, не изглежда така. Първо, не открих следи от борба наоколо. Земята щеше да е разрита. Все нещо щеше да се види. Второ, няма никакви следи от протриване нито по въжето, нито по дънера. Бил е завързан там и е стоял, без да мърда.
— Как го тълкуваш?
— Всъщност съществуват само две възможности — отвърна Нюберг. — Или е бил вече мъртъв, или поне в безсъзнание, докато са го омотавали. Или пък нарочно не се е съпротивлявал. Ала това не ми изглежда много вероятно.
Валандер се замисли.
— Съществува и трета възможност — додаде после. — Жертвата не е имала сили да се съпротивлява.
Нюберг се съгласи. Това също беше възможност. Навярно най-правдоподобната.
— Нека те попитам още нещо — продължи Валандер. — Знам, че не можеш да отговориш. Но човек винаги си представя как са се развили нещата. Никой друг не се впуска в догадки толкова често, колкото полицаите. Макар че ние винаги упорито го отричаме. Имало ли е повече от един човек?
— Мислих по въпроса — рече Нюберг. — Много неща говорят за това, че е имало повече от един извършител. Да довлечеш някого в гората и да го завържеш не е толкова проста работа. Аз лично се съмнявам.
— Защо?
— Честно казано — не знам.
— Ако се върнем към рова в Льодинге. Какво усещане имаше там?
— Същото. Би трябвало да е имало повече от един. Но не съм сигурен.
— Споделям усещането ти — подкрепи го Валандер. — И това ме безпокои.
— Както и да е, струва ми се, че си имаме работа с човек с голяма физическа мощ — рече Нюберг. — Много доказателства говорят в подкрепа на това.
Валандер нямаше за какво повече да пита.
— Иначе нищо друго?
— Няколко стари шишета бира и един изкуствен нокът. Това е всичко.
— Изкуствен нокът ли?
— Жените използват такива. Може и да стои тук отдавна.
— Сега се опитай да поспиш няколко часа — посъветва го Валандер.