— И откъде да намеря време? — попита Нюберг. Валандер забеляза, че тонът му отново стана раздразнителен. Побърза да приключи разговора. Щом го затвори, телефонът пак започна да звъни. Беше Мартинсон.
— Мога ли да дойда при теб? — попита. — За кога беше насрочено съвещанието?
— За девет часа. Имаме време.
Валандер остави слушалката на вилката. Разбра, че Мартинсон се е натъкнал на нещо. Усещаше възбудата му. Това, от което най-много се нуждаеха в момента, беше съществен пробив в разследването.
Мартинсон влезе и се разположи на стола за посетители. Заговори направо.
— Мислих по въпроса за наемните войници — каза той. — И за дневника на Харалд Бергрен от Конго. Като се събудих тази сутрин, се сетих, че всъщност познавам човек, който е бил в Конго по същото време както Харалд Бергрен.
— Като наемен войник ли? — учуди се Валандер.
— Не като наемник, а като участник в шведските миротворчески сили към ООН. Те е трябвало да обезоръжат белгийските сили в провинция Катанга.
Валандер поклати глава.
— Бях дванайсет — тринайсетгодишен, когато се случи — каза той. — Спомням си много малко от събитията. Общо взето, нищо, освен че Даг Хамаршьолд загина при самолетна катастрофа.
— Тогава тъкмо съм бил роден, но помня доста неща от училище — отвърна Мартинсон.
— Каза, че познаваш човек?
— Преди няколко години участвах в заседанията на Народната партия — продължи Мартинсон. — След това обикновено имаше нещо като събиране за кафе. Развалих си стомаха с всичките кафета, дето ги изпих тогава.
Валандер нетърпеливо потропа с пръсти по бюрото.
— На едно събрание се оказах седнал до мъж на около шейсет години. Не знам как стигнахме до тази тема. Но той ми разказа, че бил капитан, адютант на генерал фон Хорн, който е командвал шведските сили към ООН в Конго. Спомням си също: спомена, че там е имало наемници.
Валандер слушаше с нарастващ интерес.
— Завъртях няколко телефона сутринта, като се събудих. И най-накрая имаше резултат. Един от бившите ми съпартийци знаеше кой е този капитан. Казва се Улоф Хансел и е пенсионер. Живее в Нюбрустранд.
— Чудесно — зарадва се Валандер. — Ще го посетим възможно най-скоро.
— Вече му се обадих — поясни Мартинсон. — Каза, че с удоволствие ще разговаря с полицията, ако смятаме, че може да ни бъде полезен с нещо. Звучеше като човек с бистър ум и твърди, че има забележителна памет.
Мартинсон остави бележка с написан телефонен номер на бюрото на Валандер.
— Длъжни сме да опитаме всичко — предложи Валандер. — Срещата, която насрочих за тази сутрин, ще бъде кратка.
Мартинсон стана и понечи да си тръгне. Спря се на прага.
— Видя ли вестниците? — попита.
— Откъде да намеря време?
— Бьорк би излязъл от кожата си. Жителите на Льодинге и други селища са надигнали глас. След случилото се с Холгер Ериксон са започнали да говорят за необходимостта от сформирането на гражданска гвардия.
— Всеки път го правят — пренебрежително рече Валандер. — Не е нещо, което заслужава внимание.
— Не съм чак толкова убеден — каза Мартинсон. — Според това, което пише в днешните вестници, този път е по-различно.
— Как така?
— Вече не се изказват анонимно. Излизат наяве с имена и снимки, което е прецедент. Да се говори за гражданска гвардия вече е станало политически коректно.
Валандер осъзна, че колегата му е прав. Но въпреки това му бе трудно да повярва, че това е нещо повече от обичайния изблик на страх, предизвикан от тежкото престъпление. Валандер обаче проявяваше голямо разбиране.
— Утре ще има още материал — лаконично отбеляза. — След като разберат какво се е случилото с Йоста Рюнфелд. Не е лошо да подготвим Лиса за това, което ни чака.
— Какви са ти впечатленията? — попита Мартинсон.
— От Холгершон ли? Струва ми се, че много я бива.
Мартинсон отново се върна в стаята. Валандер забеляза колко е уморен. Помисли си, че откакто работи като полицай, Мартинсон бързо се беше състарил.
— Смятах, че това, което се случи тук през лятото, е изключение — каза той. — Сега обаче съзнавам, че не е така.
— Приликите не са много — отвърна Валандер. — Не бива да правим несъществуващи сравнения.
— Не за това си мисля, а за нарастващото насилие. Сякаш в днешно време не е достатъчно да убиеш жертвата, ами трябва и да я изтезаваш.