Валандер мислено прехвърли всичко, като се опитваше подборно да изследва хронологията на събитията. Едно от най-важните неща, които на времето научи от Рюдберг, бе, че събитията, които са се случили първи, невинаги са най-ранните в една поредица от нещастия. Холгер Ериксон и Йоста Рюнфелд са били убити. Но Валандер се питаше какво точно се беше случило. Дали са убити в изблик на мъст? Или престъпленията са извършени с користна цел, макар че не можеше да си представи каква би могла да бъде изгодата на убиеца?
Отвори очи и се загледа в едно протрито въже от знаме, което плющеше на буйния вятър. Холгер Ериксон е на бучен на кол в грижливо подготвен гроб. Йоста Рюнфелд е държан в плен и сетне удушен.
Имаше твърде много детайли, които тревожеха Валандер. Например демонстрираната жестокост. И защо Рюнфелд е бил държан в плен, преди да бъде убит? Опита се да формулира най-основните си предположения, от които следственият екип трябваше да изходи. Извършителят, когото издирваха, без съмнение трябва да е познавал както Холгер Ериксон, така и Йоста Рюнфелд.
Бил е добре запознат с навиците на Ериксон. Знаел е, че Рюнфелд ще заминава за Найроби. Всичко това бяха подробности, с които можеха да започнат. Освен това убиецът ни най-малко не го е било грижа, че жертвите ще бъдат открити. Имаше знаци, които сочеха тъкмо обратното.
Валандер се концентрира върху това. Защо човек демонстрира нещо?, запита се. За да може някой да забележи какво е направил. Дали убиецът не иска хората да видят деянията му? Ако е така, какво иска да ни покаже? Че точно тези двама мъже са мъртви? Не, не е само това. Също така иска всички ясно да видят, че те са били убити по преднамерено жесток начин.
Това също е възможност, мислеше си той неохотно. В такъв случай двете убийства са част от нещо много по-голямо. Нещо, чиито мащаби трудно можеше да си представи. Това не значеше непременно, че ще умрат още хора. Със сигурност обаче трябва да търсят Холгер Ериксон, Йоста Рюнфелд и този, който ги бе убил, сред по-широк кръг от хора. Някакъв вид общност. Като група наемници във война в далечна Африка.
На Валандер внезапно му се прищя да запали цигара. Макар че преди няколко години с лекота бе спрял да пуши, в единични случаи му се приискваше отново да се върне към стария навик. Точно сега бе един от тези моменти. Излезе от колата и се премести на задната седалка. Да смениш мястото е като да смениш гледната точка. Скоро забрави цигарите и продължи да размишлява. Това, което преди всичко трябваше да търсят, а още по-добре да открият, беше връзка между Ериксон и Рюнфелд. Имаше вероятност тази връзка въобще да не е очевидна. Ала беше убеден, че съществува някъде. За да намерят това свързващо звено, трябва да узнаят повече за двамата мъже. На пръв поглед те бяха различни. Много различни. Несходството започваше още с възрастта. Принадлежаха към различни поколения. Помежду им имаше възрастова разлика от трийсет години. Холгер Ериксон би могъл да бъде баща на Йоста Рюнфелд. Но някъде имаше точка, където следите им се пресичаха. От сега нататък търсенето на тази точка трябва да стане център на самото разследване. Не виждаше друг път, по който да тръгнат.
Телефонът иззвъня. Беше Ан-Брит.
— Случило ли се е нещо? — попита той.
— Трябва да призная, че се обаждам от чисто любопитство — отвърна тя.
— Разговорът с капитан Хансел бе ползотворен — осведоми я Валандер. — Едно от нещата, които успях да науча, е, че Харалд Бергрен преспокойно може да живее днес под друго име. Наемните войници често са използвали фалшиви имена, когато са съставяли договорите си, или са правили устни договорки.
— Това ще усложни издирването му.
— Това беше първото, което си помислих и аз. Като да изгубиш иглата в купата сено. Но може би не е задължително да стане така. Всъщност колко хора си променят името? Дори задачата да се окаже трудоемка, можем да я разширим.
— Къде си?
— При морето. В Нюбрустранд.
— Какво правиш там?
— Всъщност седя си в колата и мисля.
Забеляза, че заговори с по-строг глас, сякаш изпитваше потребност да се защити. Зачуди се защо.