— В такъв случай няма да ти преча — каза тя.
— Не ми пречиш — отвърна той. — Сега тръгвам обратно за Юстад. Пътем мисля да се отбия в Льодинге.
— Има ли нещо специално?
— Трябва да си опресня паметта. После ще отида до апартамента на Рюнфелд. Смятам да бъда там в три часа. Ще е добре, ако Ваня Андершон бъде там по същото време.
— Ще го уредя.
Разговорът приключи. Валандер запали колата и подкара към Льодинге. Далеч не бе премислил нещата докрай, ала вече бе изминал част от пътя. В главата си имаше карта, от която да започне разследването. Беше погледнал в бездна, която се оказа по-дълбока, отколкото бе предполагал.
Това, което каза на Ан-Брит, че повторната му визита в къщата на Холгер Ериксон има за цел да опресни паметта му, не бе съвсем вярно. Валандер искаше да види къщата, преди да се върне в апартамента на Рюнфелд. Искаше да разбере дали има сходства. Искаше да знае къде са разликите.
Когато свърна по алеята към къщата на Ериксон, там вече имаше два автомобила. Учуди се кои ли бяха посетителите. Журналисти, посветили деня на това да направят мрачни есенни снимки на местопроизшествието? Научи отговора, щом влезе в двора. Там бе застанал един адвокат от Юстад, когото Валандер бе срещал и при други поводи. Освен него имаше и още две жени: едната по-стара, а другата на възрастта на Валандер. Адвокатът, който се казваше Бюрман, се здрависа с него и го поздрави.
— Натоварен съм със завещанието на Холгер Ериксон — разясни той. — Смятахме, че полицаите са привършили огледа в имението. Обадих се и попитах в участъка.
— Няма да привършим, докато не заловим извършителя — отвърна Валандер. — Но нямаме нищо против да прегледате къщата.
Припомни си, че в следствените материали бе прочел, че Бюрман е изпълнител на завещанието на Ериксон. Смътно си спомни и че Мартинсон се бе свързал с него.
Адвокат Бюрман представи Валандер на двете госпожи. По-възрастната пое ръката му подчертано хладно, сякаш беше под достойнството й да си има работа с полицаи. Валандер бе крайно чувствителен, когато ставаше прицел на хорската надменност. Мигом се ядоса, но се овладя. Другата жена беше дружелюбна.
— Госпожа Мортенсон и госпожа фон Феслер са от Културно-историческия музей в Лунд — рече Бюрман. — Холгер Ериксон е завещал по-голямата част от имуществото си на дружеството. Беше изготвил подробен инвентарен списък на движимото си имущество. Тъкмо се канехме да прегледаме всичко.
— Кажете, ако нещо липсва — вметна Валандер. — Иначе няма да ви преча. Ще остана само за малко.
— Нима полицията действително още не е открила убиеца? — попита по-възрастната, фон Феслер. Валандер възприе думите й като констатация и зле прикрита критика.
— Не. Полицията не го е открила.
Валандер реши, че трябва да сложи край на разговора, преди да се е ядосал. Обърна им гръб и тръгна към къщата, чиято входна врата зееше отворена. Затвори я след себе си, за да се изолира от разговора, който продължаваше да тече на двора. Едно мишле се стрелна покрай нозете му и изчезна зад стара ракла, поставена до стената. Есен е, каза си Валандер. Сега полските мишки се прибират зад зидовете на къщите. Зимата наближава.
Обходи къщата бавно и съсредоточено. Не търсеше нещо специално, а искаше да запамети всичко в нея. Отне му двайсет минути. Когато излезе, Бюрман и двете жени се намираха в едно от останалите две крила. Валандер реши да изчезне, без да им се обади. Докато вървеше към колата си, се загледа в полята. Нямаше ги враните, които гълчаха над рова. Точно стигна до колата, когато се спря. Имаше нещо, което Бюрман беше казал. Първо не се сети какво е. Отне му известно време да си го спомни. Пак се върна в къщата. Адвокатът и двете жени бяха вътре в бараката. Бутна вратата и с жест привика Бюрман при себе си.
— Какво беше това, дето казахте за завещанието? — попита го.
— Холгер Ериксон е завещал повечето на Културно-историческия музей в Лунд.
— Повечето ли? От това следва, че не абсолютно всичко ще отиде там?
— Има едно дарение от сто хиляди крони, което е предназначено за другаде. Това е всичко.
— За къде?
— За една църква в Бергска енория. Църквата в Свенставик. Дарение, което да бъде оползотворено по усмотрение на църковното настоятелство.
Валандер никога не бе чувал за това място.
— Свенставик в Сконе ли е? — попита той колебливо.