— Намира се в Южен Йемтланд — отвърна Бюрман. — На няколко десетки километра от границата с Херьедален.
— Какво общо е имал Холгер Ериксон със Свенставик? — учуди се Валандер. — Мислех, че е родом от Юстад.
— Уви, не е нещо, което ми е известно — отвърна Бюрман. — Ериксон бе много потаен човек.
— Не е ли дал някакво обяснение за дарението?
— Завещанието му представлява образцов юридически документ, кратък и ясен — обясни Бюрман. — Липсват обосновки от сантиментално естество. Според последната му воля църквата в Свенставик трябва да получи сто хиляди крони. И ще ги получи.
Валандер нямаше повече въпроси. Щом седна в колата, се обади в участъка. Вдигна Ебба. Тъкмо с нея искаше да говори.
— Искам да намериш телефонния номер на енорията в Свенставик — помоли я той. — Или може би е в Йостерсунд. Предполагам, че е в най-близкия град.
— Къде се намира Свенставик? — попита тя.
— Нима не знаеш? — учуди се Валандер. — В Южен Йемтланд.
— Ах, колко си образован — отвърна тя.
Валандер схвана, че тя е разбрала преструвката. Затова си призна истината. Не знаеше къде е, преди Бюрман да му обясни.
— Когато намериш номера, направи така, че да го получа — нареди той. — Сега тръгвам към апартамента на Йоста Рюнфелд.
— Лиса Холгершон държи да говори с теб — каза Ебба. — Тук през цялото време се обаждат журналисти. Пресконференцията е отложена за довечера, в шест и половина.
— Устройва ме идеално — каза Валандер.
— Сестра ти също се обади — продължи Ебба. — Държи да поговори с теб, преди да си замине за Стокхолм.
Напомнянето за смъртта на баща му го жегна силно и ненадейно. Ала не биваше да се поддава на чувствата. Поне не сега.
— Ще й се обадя — увери я Валандер. — Най-важното е енорията в Свенставик.
После потегли обратно към Юстад. Спря при павилион за наденички и изгълта един безвкусен хамбургер. Канеше се да се върне в колата, но вместо това отиде до щанда да си поръча наденица. Ядеше бързо, сякаш вършеше нещо нередно и се боеше да не го заловят на местопрестъплението. Сетне подкара към „Вестра Валгатан“. Старият автомобил на Ан-Брит Хьоглунд бе паркиран пред входа на Йоста Рюнфелд.
Вятърът все още брулеше.
На Валандер му стана студено. Сгуши се в якето си и бързешком пресече улицата.
Когато натисна звънеца на Рюнфелд, вратата отвори не Ан-Брит, а Сведберг.
— Наложи й се да си отиде у тях — обясни Сведберг. — Едно от децата й е болно. Колата й не запали, та взе моята. Скоро ще се върне.
Валандер влезе във всекидневната на апартамента и се огледа.
— Нюберг вече свърши ли? — изненада се.
Той го изгледа недоумяващо.
— Нима не си чул? — попита го.
— Какво да съм чул?
— Какво е станало с Нюберг. Че си е наранил крака.
— Нищо не съм чул — обясни Валандер. — Какво му е?
— Нюберг се подхлъзнал на петно от бензин пред участъка. Паднал толкова лошо, че си е разкъсал мускул или сухожилие на левия крак. Сега е в болницата. Обади се и каза, че може да продължи да работи, но трябва да ходи с патерица. И очевидно е бил бесен.
Валандер се сети за Свен Тюрен, който беше паркирал пред входа на участъка. Реши да не казва нищо.
Прекъсна ги звънецът на вратата. Беше Ваня Андершон. Цялата пребледняла. Валандер кимна на Сведберг, който изчезна в кабинета на Рюнфелд. Заведе Ваня във всекидневната. Изглежда, се плашеше, че е в апартамента. Поколеба се, когато той я покани да седне.
— Разбирам, че е неприятно — каза той. — Не бих ви повикал да дойдете, ако не беше абсолютно наложително.
Тя кимна. Обаче Валандер бе скептичен дали действително разбира. За нея случилото се беше толкова непонятно, колкото и фактът, че Рюнфелд не е заминал за Найроби, а вместо това е открит мъртъв в гората край „Маршвинсхолм“.
— Били сте в апартамента му и преди — каза Валандер. — И имате добра памет. Знам го, след като си спомнихте цвета на куфара му.
— Намерихте ли го? — попита тя.
Валандер осъзна, че дори не бяха започнали да го търсят. Куфарът се бе изпарил от съзнанието му. Извини се и отиде при Сведберг, който методично преглеждаше съдържанието на етажерка с книги.
— Да си чул нещо за куфара на Йоста?
— Имал ли е куфар?
Валандер поклати глава.
— Нищо — каза той. — Ще говоря с Нюберг.