Върна се в дневната. Андершон седеше безучастна на дивана. Валандер се досети, че желанието й е да се махне от тук колкото се може по-скоро. Сякаш с цената на върховно усилие на волята успяваше да си наложи да диша въздуха в помещението.
— Ще се върнем към куфара — предложи той. — Това, което смятам да ви помоля сега, е да огледате апартамента и да се опитате да установите дали нещо не липсва.
Тя го изгледа ужасено.
— Как бих могла да забележа? Не съм идвала тук често.
— Зная — рече Валандер. — Но въпреки това е възможно да забележите, ако нещо е изчезнало. Може да се окаже важно. Точно сега всичко е важно. За да можем да открием онзи, който го е извършил. А вие със сигурност го искате толкова силно, колкото и ние.
Валандер го бе очаквал. И все пак му дойде изневиделица.
Тя избухна в сълзи. Сведберг цъфна на вратата на кабинета. Както обикновено в подобни ситуации Валандер се почувства с вързани ръце. Дали днешните младши сержанти се обучават как да утешават плачещи хора в процеса на разследването? При първия удобен случай щеше да попита Ан-Брит Хьоглунд.
Сведберг се върна от банята с хартиена кърпичка и й я подаде. Плачът й секна така внезапно, както беше започнал.
— Моля за извинение — каза тя. — Но е толкова тежко.
— Знам — увери я Валандер. — Няма за какво да се извинявате. Смятам, че хората като цяло плачат твърде малко.
Тя го погледна.
— Отнася се и за мен — уточни Валандер.
След малко тя стана от дивана. Беше готова да започне.
— Недейте да бързате — успокои я Валандер. — Опитайте да си спомните как изглеждаше последния път, когато бяхте тук. За да полеете цветята. Не бързайте.
Следваше я от разстояние. Когато чу Сведберг да псува от вътрешността на кабинета, влезе и допря показалец до устните си. Сведберг кимна: беше разбрал. Валандер често си бе казвал, че преломният момент в сложните криминални разследвания настъпва или при разговори между хората, или в моменти на пълна тишина. Безброй пъти бе преживявал и двете. Точно сега мълчанието беше от значение. Личеше си, че тя наистина се старае.
Но усилията й останаха без резултат. Отново се върнаха до изходната точка, дивана в дневната. Поклати глава.
— Струва ми се, че всичко изглежда както обикновено — започна тя. — Не забелязвам нищо липсващо или променено.
Валандер не беше изненадан. Щеше да забележи, ако се бе поспряла, докато оглеждаше апартамента.
— И не се сетихте за нищо друго? — попита я.
— Смятах, че е заминал за Найроби — отговори тя. — Поливах цветята му и движех магазина.
— Справили сте се чудесно и с двете — каза Валандер. — Благодаря ви, че дойдохте. Ще се свържем с вас отново.
Изпрати я до вратата. Сведберг излезе от тоалетната тъкмо когато си бе отишла.
— Като че нищо не липсва — съобщи Валандер.
— Изглежда, е бил сложна личност — отбеляза Сведберг замислено. — Кабинетът му е белязан от странна смесица от хаос и педантичен ред. Що се отнася до цветята, редът сякаш е безупречен. Никога не съм подозирал, че съществува толкова богата литература за орхидеите. Ала що се отнася до личния му живот, документите се търкалят безразборно. При счетоводните книги от цветарницата за 1994-та намерих данъчна декларация от 1969-а. Впрочем за въпросната година е декларирал умопомрачителния приход от трийсет хиляди крони.
— Чудя се колко ли изкарвахме ние по онова време — рече Валандер. — Едва ли е било много повече. Най-вероятно доста по-малко. Струва ми се, че получавахме около две хиляди крони месечно.
Във възцарилото се мълчание те се замислиха за предишните си доходи.
— Продължавай да търсиш — посъветва го Валандер.
Сведберг се върна към работата си. Валандер застана до прозореца и се загледа към пристанището. Входната врата се отвори. Сигурно беше Ан-Брит Хьоглунд, понеже ключовете бяха у нея. Посрещна я в антрето.
— Нищо сериозно, надявам се?
— Есенна простуда — отвърна. — Мъжът ми е на онова място, което някога са наричали Източна Индия. Съседката ме спасява.
— Често съм се чудил — сподели Валандер. — Смятах, че услужливата съседка е изчезнал вид в края на петдесетте.
— О, определено е така. Но имам късмет. Тя е на петдесет години и няма деца. Естествено, не го прави безплатно. А понякога се случва и да откаже.
— Какво правиш тогава?
Тя примирено сви рамене.