— „Протестен глас“ има стари традиции — невъзмутимо отвърна мъжът в ъгъла. — В началото на деветнайсети век е съществувал вестник с това име. Социално критично издание. Очакваме скоро да публикуваме първия си брой.
— Един въпрос — каза Валандер. — След като издадете първия си брой, ще отговоря на два въпроса.
Веселие обхвана цялата зала. Ала мъжът в ъгъла си остана все така безучастен. От него струеше проповедничество. Валандер се запита дали все още неиздаденият вестник „Протестен глас“ не е религиозен. Крипторелигиозен, помисли си. Новата духовност е достигнала Юстад. Сьовестад е покорен, иде ред на Йостерлен.
— Каква е позицията на полицията в Юстад относно това, че жителите на Льодинге са решили да сформират гражданска гвардия? — попита мъжът в ъгъла.
На Валандер му бе трудно да види лицето му.
— Не съм чул жителите на Льодинге да смятат да извършат някоя колективна глупост — отвърна Валандер.
— Не само в Льодинге — продължи мъжът в ъгъла, без да трепне. — Съществуват планове за стартирането на национално движение в страната. Една организация „чадър“ за гражданската гвардия. Народна полиция, която да закриля гражданите. Която върши всичко онова, за което полицията не я е грижа или не успява да се справи. Една от изходните точки ще бъде в околностите на Юстад.
Залата внезапно замря.
— С какво Юстад е заслужил тази чест? — попита Валандер. Все още не беше сигурен дали да възприеме представителя на вестник „Протестен глас“ на сериозно.
— През последните няколко месеци бяха извършени голям брой брутални убийства. Трябва да се признае, че полицията успя да разкрие престъпленията, случили се през лятото. Но сега, изглежда, всичко започва отначало. Хората искат да живеят нормално. Не като спомен в паметта на другите. Шведската полиция е капитулирала пред престъпността, която в днешни дни изпълзява от дупките си. Поради това гражданската гвардия става единствената възможност да се реши проблемът със сигурността.
— Вземането на закона в свои ръце никога не е водило до разрешаване на проблемите — рече Валандер. — От страна на полицията в Юстад има само един отговор. Той е ясен и еднозначен. Никой не може да го тълкува погрешно. Всички частни инициативи за създаването на паралелна организация за поддържане на реда от наша страна ще бъдат посрещнати като незаконни действия, които ще преследваме.
— Да тълкувам ли това, че вие сте срещу гражданската гвардия? — попита мъжът в ъгъла.
Валандер сега можеше да види бледото му, изпито лице. Реши да го запомни.
— Да — отговори. — Тълкувайте го и по този начин: ние сме против всякакви опити да бъде сформирана гражданска гвардия.
— Не се ли питате какво ще кажат за това хората от Льодинге?
— Може би се питам — рече Валандер. — Но не се страхувам от отговора.
След това бързо закри пресконференцията.
— Мислиш ли, че този говореше сериозно? — попита Лиса, когато останаха насаме в заседателната зала.
— Може би — отговори Валандер. — Трябва да държим под око какво се случва в Льодинге. Ако хората започват открито да поставят искания за гражданска гвардия, то значи положението доста се е променило в сравнение с преди. Може да си имаме проблеми.
Беше станало седем часа. Валандер се раздели с Лиса Холгершон и отиде в кабинета си. Седна на стола. Имаше нужда да си събере мислите. Не помнеше кога за последно, при криминално разследване, му е оставало толкова малко време за размисъл и обобщение на случая.
Телефонът иззвъня. Веднага отговори. Беше Сведберг.
— Как мина пресконференцията? — попита той.
— Малко по-зле от обикновено. Как върви при вас?
— Мислех си, че трябва да дойдеш тук. Намерихме фотоапарат с филм в него. Нюберг е тук. Смятаме да го проявим.
— Можем ли вече категорично да твърдим, че е водел двойствен живот като частен детектив?
— Така мислим. Освен това има и още нещо.
Валандер напрегнато очакваше продължението.
— Според нас филмът съдържа снимки на най-скорошния му клиент.
Последният, мислено го поправи Валандер. Не най-скорошният, а последния.
— Идвам — каза той.
Напусна участъка в бурния вятър. Гонещи се облаци изпълваха небето. Докато вървеше към колата, се запита дали прелетните птици мигрират нощем при толкова силен вятър.
На път към „Харпегатан“ спря да зареди бензин. Чувстваше се уморен и празен. Кога ли щеше да има време и да огледа за къща. Да помисли за баща си. Питаше се кога ще дойде Байба.