— Изглежда, е печелил добри пари от дейността си — подхвърли Сведберг. — Но ако не ме лъже паметта, не е обявявал тези доходи в данъчните си декларации. Може би обяснението е просто? Възможно е да е пазил това в тайна, за да не отрият данъчните власти с какво се занимава.
— Едва ли — възрази Валандер. — В очите на повечето хора да си частен детектив е нещо доста съмнително.
— Или инфантилно — вметна Ан-Брит. — Игра за мъже, които никога не са пораснали.
Валандер изпита смътно желание да й възрази. Тъй като не знаеше какво да каже, си замълча.
На проявената снимка се виждаше мъж. Фотографията бе направена навън. Никой от тях не можа да разпознае фона. Мъжът беше около петдесетгодишен. Имаше рядка, късо подстригана коса. Нюберг предположи, че снимките са правени от голямо разстояние. Някои от негативите бяха размазани. Нюберг предположи, че Йоста Рюнфелд е използвал телеобектив, който е чувствителен и към най-слабото потрепване.
— Госпожа Свенсон се свързва за пръв път с него на девети септември — уточни Ан-Брит Хьоптунд. — На четиринайсети и на седемнайсети септември Рюнфелд е записал, че „работи по поръчката“.
— Това е едва няколко дни преди заминаването му за Найроби — отбеляза Валандер.
Бяха излезли от тъмната стаичка. Нюберг седеше на бюрото и преглеждаше няколко папки за документи, които съдържаха снимки.
— Кой е неговият клиент? — учуди се Валандер. — Госпожа Свенсон ли?
— Клиентският регистър и записките му са неясни — рече Сведберг. — Изглежда, е бил от детективите, които пишат в телеграфен стил. Няма дори адреса на госпожа Свенсон.
— Как един частен детектив си намира клиенти? — попита Ан-Брит. — Та той трябва да разгласи дейността си.
— Виждал съм обяви във вестниците — рече Валандер. — Може би не в местните, а в националните ежедневници. Трябва да можем по някакъв начина да проследим тази госпожа Свенсон.
— Говорих с портиера — поясни Сведберг. — Смятал, че Рюнфелд държи някакъв склад тук. Не е забелязал долу при него да идват посетители.
— Сигурно се е срещал с клиентите си на други места — додаде Валандер. — Това е било неговото тайно убежище.
Млъкнаха, за да помислят над това, което беше казал. Валандер се мъчеше да реши кое в момента е най-важно. Само че пресконференцията не му излизаше от ума. Репортерът от „Протестен глас“ го бе разтревожил. Възможно ли е в момента действително да се сформира национална гражданската гвардия? Ако беше така, Валандер знаеше, че крачката към това — хората да започнат сами да издават присъди, бе много малка. Почувства необходимост да разкаже на Хьоглунд и Сведберг какво се бе случило. Обаче не го стори. По-добре бе да го обсъдят всички заедно на следващото съвещание в участъка. Всъщност редно бе да им го съобщи самата Лиса Холгершон.
— Трябва да открием госпожа Свенсон — предложи Сведберг. — Въпросът е как.
— Трябва да я открием — съгласи се Валандер. — И ще го направим. Да оставим някой да дежури на телефона и отново да прегледаме цялата документация. Все някъде я има. Убеден съм. Смятам да оставя тази задача на вас. А аз ще разпитам сина на Рюнфелд.
Напусна „Херпегатан“ и подкара по Йостерледен. Все още духаше силен вятър. Градът изглеждаше безлюден. Зави нагоре по „Хамнгатан“ и паркира при пощата. Отново закрачи през виелицата. Видя се отстрани — жалък образ на полицай с тънък пуловер, който с мъка си проправя път през виелицата, в пусто шведско градче през есента. Шведското правораздаване, помисли си. Или поне това, което е останало от него. Ето как изглежда. Зъзнещи полицаи с възтънки пуловери.
При Спестовната каса зави вляво и тръгна по улицата, която го отведе до „Секелгорден“. Беше си записал, че човекът, когото търси, се казва Бу Рюнфелд. На рецепцията седеше младеж и четеше. Валандер кимна.
— Здравейте — поздрави момъкът.
Полицаят изведнъж осъзна, че го познава. Отне му миг, преди да си спомни, че това е най-големият син на предишния началник на полицията Бьорк.
— Отдавна не сме се виждали — каза Валандер. — Как е баща ти?
— Малмьо не му понася.
Не му понася не Малмьо, помисли си Валандер, а шефското кресло.
— Какво четеш? — попита Валандер.
— За фрактали.
— Фрактали ли?
— Това е математически термин. Следвам в университета в Лунд. Това е само допълнителна работа.