Выбрать главу

— Как е кракът ти? — поинтересува се Валандер.

— Е, във всеки случай по-добре, отколкото ако се бях набучил на бамбук, внесен от Тайланд — отвърна той.

Валандер го изгледа изпитателно.

— Знаем ли го със сигурност? Че прътите са от Тайланд?

— Да, знаем го. Внасят се като въдици или материал за декорация чрез търговска къща в Бремен. Разговаряхме с представителя за Швеция. В страната влизат над сто хиляди бамбукови пръти годишно. Невъзможно е да се каже откъде точно са закупени. Току-що разговарях с Линшьопинг. Могат да ни помогнат, като определят от колко време е в страната. Бамбукът се внася, когато е достигнал определена възраст.

Валандер кимна.

— Нещо друго? — попита, все още обърнат към Нюберг.

— За Ериксон или за Рюнфелд?

— И за двамата. Един по един.

Нюберг отвори бележника си.

— Дъските за мостчето са от супермаркета за строителни материали в Юстад — поде той. — Ако този факт изобщо може да ни е от някаква полза. Местопроизшествието няма улики, които биха могли да ни помогнат с нещо. От страната на хълма, където се издига наблюдателницата, има коларски път и можем спокойно да приемем, че убиецът го е използвал при положение, че е дошъл с кола. Както предполагам, е и направил. Снехме отпечатъци от всички следи от коли, които открихме. Но като цяло местопроизшествието е необичайно добре почистено.

— А къщата?

— Проблемът е, че не знаем какво търсим. Всичко изглежда в отличен ред. Влизането с взлом, за което Холгер Ериксон е подал сигнал преди около година, също е загадка. Единственото, което си струва да се отбележи, е, че само преди няколко месеца е поръчал да се монтират няколко допълнителни ключалки на вратите, които водят в жилищната постройка.

— Това може да означава, че се е страхувал от нещо — отбеляза Валандер.

— Склонен съм да приема това обяснение — отвърна Нюберг. — От друга страна, днес много хора си монтират допълнителни ключалки, нали така? Живеем в Златния век на бронираните врати.

Валандер остави Нюберг и огледа масата.

— Съседи — рече той. — Различни сведения, получени от частни лица. Кой е бил Холгер Ериксон? Кой е имал причина да го убие? Харалд Бергрен? Крайно време е да направим цялостно обобщение. Ще отделим колкото време е нужно.

Впоследствие, когато Валандер си спомняше за този четвъртък сутрин, това му приличаше на едно безкрайно и стръмно изкачване. Всеки докладва резултатите от работата си и единственото заключение, до което успяха да стигнат, бе, че нямаха никакви признаци за напредък. Наклонът стана още по стръмен. Изглежда, бе невъзможно да се разровят по-надълбоко в живота на Ериксон. Продължаваха напред, а пътят ставаше все по-дълъг и стръмен. Никой не бе видял нищо, явно никой не бе познавал този мъж, който продавал коли, наблюдавал птиците и съчинявал стихове. Накрая Валандер започна да вярва, че е сбъркал — че въпреки всичко жертвата е попаднала на маниакален убиец, който случайно е избрал именно неговия ров и прерязал именно неговото мостче. Ала през цялото време дълбоко в себе си знаеше, че не би могло да е така. Убиецът говореше на определен език. В начина, по който бе убил Ериксон, имаше логика и последователност. Валандер не грешеше. Проблемът бе, че не знаеше откъде да продължи.

Бяха съвсем зациклили, когато Сведберг се върна от болницата. Според Валандер в този миг той действително се появи като истински спасител в голямата им неволя. Защото щом колегата му седна на масата и с много усилия сложи книжата си в ред, най-сетне достигнаха точката, която в разследването сякаш открехна вратичка.

Сведберг започна, като помоли да го извинят за отсъствието му. Валандер сметна, че е редно да попита какво се е случило в болницата.

— Цялата работа е много странна — започна Сведберг. — Малко преди три през нощта в Родилното отделение се появила някаква медицинска сестра. Една от акушерките, която се казва Юлва Бринк и, между другото, ми е братовчедка, карала нощно дежурство. Не познавала сестрата и се опитала да разбере какво прави там. Тогава онази я блъснала на пода и я ударила. Изглежда, въпросната медицинска сестра имала метален бокс или нещо подобно на ръката си. Юлва припаднала. Когато дошла на себе си, жената я нямало. Естествено, настанала голяма суматоха. Никой не знае какво е правила там. Разпитали всички родилки. Никой обаче не я е виждал. Бях там и разговарях с хората от болничния персонал, които са били на смяна през нощта. Естествено, всички бяха много разстроени.