— Не им ли трябват полицаи, които да държат в ред бежанците? Имам известен опит с тази работа от Юстад.
Пер Окесон се засмя.
— Мога да попитам — рече. — Обикновено в състава на различни бригади към ООН се включват и шведски полицаи. Нищо не пречи да подадеш молба.
— Точно сега съм възпрепятстван от разследването на убийство. Но може би по-късно. Кога заминаваш?
— След Коледа. В дните преди Нова година.
— А жена ти?
Пер Окесон разпери ръце.
— Всъщност, струва ми се, че се радва, задето няма да й се налага да ме вижда за известно време.
— А ти? И ти ли се радваш, че няма да я виждаш?
Пер Окесон се поколеба, преди да отговори.
— Да — каза после. — Мисля, че ще бъде хубаво да се махна. Понякога имам чувството, че никога няма да се върна. Не съм от хората, дето биха отплавали за Антилските острови в собственоръчно направена лодка. Никога не съм мечтал за подобно нещо. Ала ето че заминавам за Судан. И нямам идея какво ще стане след това.
— Всички мечтаят да избягат — рече Валандер. — Хората в Швеция постоянно се впускат в търсене на нови райски кътчета, където да се скрият. Понякога си мисля, че вече трудно разпознавам собствената си страна.
— Може би аз също бягам? Едва ли Судан изглежда като рай.
— Във всеки случай правиш добре, че опитваш — каза Валандер. — Надявам се, че ще пишеш от време на време. Ще ми лисваш.
— Всъщност това е нещо, което чакам с нетърпение. Да пиша писма. Не служебна кореспонденция. Говоря за частни писма. Мислех си, че трябва да проверя колко приятели имам. Такива, дето ще отговорят на писмата, които, живот и здраве, ще напиша.
Кратката почивка бе свършила. Мартинсон, постоянно загрижен да не се простуди, затвори прозореца. Отново насядаха.
— Нека изчакаме малко с обобщението — предложи Валандер. — Вместо това да поговорим за Йоста Рюнфелд.
Остави Ан-Брит да разкаже за откритието в сутерена на „Харпегатан“ и за това, че Рюнфелд е бил частен детектив. Когато нито тя, нито Сведберг или Нюберг имаха какво повече да добавят, а снимките, проявени и размножени от Нюберг, бяха обиколили масата, Валандер разказа за разговора си със сина на Рюнфелд. Направи му впечатление, че оперативната група сега бе далеч по-съсредоточена, отколкото в началото на дългото се съвещание.
— Не мога да се отърся от усещането, че сме близо до нещо важно — завърши Валандер. — Все още търсим допирната точка. Все още не сме я открили. Доколко важно е разкритието, че и Холгер Ериксон, и Йоста Рюнфелд биват описвани като брутални хора? И защо това излиза наяве едва сега?
Спря, за да им даде възможност за въпроси и коментари.
Никой не каза нищо.
— Време е да започнем да дълбаем още по-дълбоко — продължи. — Има твърде много детайли, за които още нищо не знаем. Целият наличен материал за двамата мъже трябва да се съпостави и отново да се прегледа от всички възможни ъгли. Мартинсон ще трябва да се заеме с изпълнението на тази задача. После има и куп неща, които изглеждат приоритетни и с които трябва да се заловим. Мисля си за злополуката, при която се е удавила съпругата на Рюнфелд. Все ме гложди, че може да е от решаващо значение. А също така въпросът за парите, които Холгер Ериксон е дарил на църквата в Свенставик. Лично ще се заема с това. Което означава, че може да се наложи да предприема няколко пътувания. Например до езерото в Смоланд, при Елмхулт, където се е удавила съпругата на Рюнфелд. Както вече казах, в цялата тази история има нещо странно. Разбира се, възможно е да греша. Но не бива да оставяме непроверена нито една следа. Вероятно ще трябва да отида и до Свенставик.
— Къде е това? — попита Хансон.
— В Южен Йемтланд. На петдесетина километра от границата с Херьедален.
— Какво общо е имал Ериксон с това място? Нали е бил от Сконе?
— Именно това трябва да установим — уточни Валандер. — Защо не е дарил пари на някоя църква в околността? Какво означава това? Защо е избрал точно тази църква? Искам да знам. Трябва да съществува някаква конкретна причина.
Щом той млъкна, никой вече нямаше какво повече да добави. Щяха да продължат да ровят в купата сено. Никой не очакваше, че решението ще дойде от само себе си, без изтощителен труд, който ще подложи търпението им на проверка.
Вече бяха заседавали няколко часа, когато Валандер реши сам да повдигне въпроса за нуждата от повече хора. Редно бе да им каже, че е било отправено предложение да получат външна помощ от експерт по криминална психология.