— Не — каза Хоган. — Само врабчета.
— Видя ли вестника?
— Какво има в него?
— Вчера Санди е довел три коня до финиша.
— Снощи ми казаха по телефона.
— Изглежда, че отблизо ги следиш? — попитах аз.
— Да, поддържам връзка — каза Хоган.
— А Джек? — запитах. — Залага ли още?
— Той ли? — каза Хоган. — Ти можеш ли да си го представиш?
Точно тогава Джек се подаде от ъгъла с писмо в ръка. Облечен беше с пуловер, стари панталони и обувка за бокс.
— Да имаш марка, Хоган? — попита той.
— Дай писмото — каза Хоган. — Ще ти го пусна.
— Слушай, Джек — казах аз. — Ти не залагаш ли на конните състезания?
— Случвало се е.
— Така и знаех. Помня, че съм те виждал в Шийпсхед.
— И защо престана? — попита Хоган.
— Загубих много пари.
Джек седна на верандата до мене. Облегна се на стълба и замига на слънцето.
— Искаш ли стол? — попита Хоган.
— Не — каза Джек. — Така ми е хубаво.
— Чудесен ден — обадих се аз. — Приятно е да си сред природата.
— Къде по-добре е да съм с жена си в града.
— Е, остава ти още една седмица.
— Да — каза Джек. — Толкова.
Седяхме на верандата. Хоган влезе в канцеларията.
— Как мислиш, във форма ли съм? — попита той.
— Трудно е да се каже. Но нали ще бъдеш още цяла седмица тук.
— Не извъртай.
— Добре де — казах аз. — Не си в ред.
— Не мога да спя — каза Джек.
— Какво те тревожи?
— Липсва ми жената.
— Повикай я.
— Не. Стар съм за това.
— Довечера преди лягане ще направим една дълга разходка и като се умориш, ще спиш добре.
— Да се уморя? — каза Джек. — Та аз през цялото време съм уморен.
Такъв беше цялата седмица. През нощта не можеше да спи, а сутрин се чувствуваше, знаете как — като човек, който не може да свие ръцете си в юмрук.
— Вкиснал се е като престоял хляб — каза Хоган. — За нищо не го бива.
— Не съм виждал Уолкът — казах аз.
— Той ще го убие — каза Хоган. — Ще го разкъса на две.
— Да — казах, — все някой ден човек трябва и да загуби.
— Но не и така — рече Хоган. — Ще помислят, че не е тренирал. Ще излезе лошо име на фермата.
— Чу ли какво казаха за него журналистите?
— Чух, разбира се. Казаха, че е невъзможен. Че не трябвало да му позволят да се бие.
— Знаеш, че те винаги грешат.
— Да — каза Хоган. — Но този път са прави.
— Как пък могат да разберат дали си в ред, или не си?
— Не са чак такива глупаци — каза Хоган.
— Не направиха ли на пух и прах Уилард в Толидо? Този Ларднър, който сега е толкова умен, попитай го какво не наговори за Уилард в Толидо.
— Да, но него го нямаше — каза Хоган. — Той пише само за големите мачове.
— Какво ме интересува кои са те — кипнах аз. — Какво знаят те? Може би умеят да пишат, но от бокс не разбират.
— Ти също не мислиш, че Джек е във форма, нали? — попита Хоган.
— Не. Той е свършен. Остава само и Корбет да го наругае, и край.
— Ще го наругае, не бой се — каза Хоган.
— Не се съмнявам. Ще го наругае.
Тази нощ Джек пак не спа. Следващият ден беше последният преди мача. След закуска отново седяхме на верандата.
— За какво мислиш, когато не спиш, Джек? — казах аз.
— Безпокоя се — каза той. — Безпокоя се за къщата си в Бронкс, безпокоя се за имението във Флорида. Безпокоя се за жената и децата. Понякога си спомням мачовете. Мисля си за оня евреин Тед Луис и се ядосвам. Имам малко акции и за тях се безпокоя. По дяволите, за какво ли не мисли човек, когато не спи.
— Утре вечер всичко ще е минало — казах аз.
— Разбира се — каза Джек. — Звучи утешително, нали? Всичко ще си дойде на мястото, така ли?
Целият ден беше сърдит. Не тренирахме. Джек само малко се раздвижи, да поотпусне мускулите си. Проведе няколко рунда с въображаем противник. И тук не изглеждаше добре. После поскача на въже. Но не се изпоти.
— Най-добре е да не прави нищо — каза Хоган. Наблюдавахме го как скача на въже. — Вече въобще ли не се поти?
— Не може.
— Мислиш ли, че поне малко е във форма? Нали никога не е имал неприятности с теглото?
— Каква ти форма? Нищо няма вече в себе си.
— Трябва да се поти — каза Хоган.
Джек приближи, като скачаше с въжето. Скачаше пред нас напред и назад и всеки трети път кръстосваше ръце.
— Какво шушукате, врани такива? — каза той.
— Спри да тренираш — каза Хоган. — Ще се повредиш.
— Колко страшно, а? — каза Джек, отдалечи се и продължи да скача, като силно плющеше с въжето.
Същия следобед във фермата се появи Джон Колинс. Джек беше горе в стаята си. Джон пристигна с кола от града заедно с двама свои приятели. Колата спря и всички слязоха.