— Малко.
— Нямаш представа какво е това. Никой не може да си представи.
— Освен жена ти — казах аз.
— Тя знае — каза Джек. — Знае. Знае, разбира, се. На бас, че знае.
— Сипи още вода.
— Джери — продължи Джек, — ти и представа нямаш как се чувствувам.
Беше съвсем пиян. Гледаше ме втренчено. Очите му се взираха някак прекалено втренчено.
— Сега поне ще спиш — заявих аз.
— Слушай, Джери — каза Джек. — Искаш ли да спечелиш малко пари? Заложи на Уолкът.
— Виж ти!
— Слушай, Джери. — Джек остави чашата си. — Погледни, сега не съм пиян. Знаеш ли колко ще заложа за него. Петдесет хиляди.
— Това са много пари.
— Петдесет хиляди — каза Джек, — две за едно. Ще получа двадесет и пет хиляди долара. Заложи за него, Джери.
— Звучи примамливо.
— Нима мога да го победя? — запита Джек. — Тука няма никакво мошеничество. И без това ще падна, защо да не спечеля малко пари?
— Налей си вода.
— След този мач ще напусна ринга — каза Джек. — Край. Ще понеса боя, но поне ще спечеля от това.
— Ясно.
— Цяла седмица не съм спал — каза Джек. — През нощта не мигам и си блъскам главата. Не мога да спя, Джери. Нямаш представа какво е това да не можеш да заспиш.
— Вярвам ти.
— Не мога да спя. Това е. Просто не мога да заспя. Каква е ползата години наред да поддържаш формата си и да не можеш да спиш?
— Лошо.
— Не знаеш какво е това, Джери, да не можеш да заспиш.
— Налей си малко вода в чашата — казах аз.
Ето че към единадесет часа Джек беше вече напълно готов. Накрая едва не заспа прав. Помогнах му да се съблече и го сложих да си легне.
— Сега ще спиш добре, Джек — казах аз.
— Да — промърмори Джек, — сега ще заспя.
— Лека нощ, Джек — казах аз.
— Лека нощ, Джери — отвърна Джек. — Ти си единственият ми приятел.
— По дяволите — казах аз.
— Ти си единственият ми приятел — каза Джек, — единственият.
— Спи — казах.
— Заспивам — каза Джек.
Долу в канцеларията Хоган седеше на бюрото и четеше вестници. Той вдигна очи.
— Е, как, приспа ли приятелчето си?
— Замина.
— Така е по-добре, отколкото да не спи — каза той.
— Разбира се.
— Вземи, че го обясни на спортните журналисти — каза Хоган.
— Аз също си лягам.
— Лека нощ — каза Хоган.
Сутринта слязох в осем часа и закусих. Хоган се занимаваше с клиентите си в плевнята. Отбих се да ги погледам.
— Едно! Две! Три! Четири! — броеше Хоган.
— Здравей, Джери — каза той. — Стана ли Джек?
— Не. Още спи.
Върнах се в стаята и събрах багажа си. Към девет и половина Джек се размърда зад стената. Чух го да слиза по стълбата и аз отидох след него. Седнал бе да закуси. Хоган беше дошъл и стоеше до масата.
— Как се чувствуваш, Джек? — попитах аз.
— Прилично.
— Добре ли спа? — попита Хоган.
— Както се полага — каза Джек. — Езикът ми е малко дебел, но глава не ме боли.
— Браво — каза Хоган. — Дадох ти хубаво уиски.
— Пиши го в сметката — каза Джек.
— Кога ще заминете?
— Преди обед — каза Джек. — С влака в единадесет часа.
— Седни, Джери — каза Джек. Хоган излезе. Седнах на масата. Джек ядеше грейпфрут. Щом намереше семка, изплюваше я в лъжичката и я изтърсваше в чинията.
— Май че здравата се нажулих миналата вечер? — започна той.
— Да, пийна малко уиски.
— Сигурно съм надрънкал маса глупости.
— Къде е Хоган? — попита той. Беше изял грейпфрута.
— В канцеларията.
— Какво говорих за залагането? — попита Джек.
Той държеше лъжичката и мачкаше с нея грейпфрута. Прислужницата донесе шунка с яйца и взе грейпфрута.
— Дайте ми още една чаша мляко — каза Джек. Момичето излезе.
— Каза, че залагаш петдесет хиляди за Уолкът — припомних му аз.
— Вярно е.
— Това са много пари.
— Да не мислиш, че ми е приятно?
— Всичко може да се случи.
— Не — каза Джек. — Страшно му е нужна титлата. Онези мошеници току-така няма да се излъжат.
— Нищо не може да се каже предварително.
— Не. Нужна му е титлата. Тя ще му донесе много пари.
— Петдесет хиляди са също много пари — казах аз.
— Това е бизнес — каза Джек. — Аз не мога да спечеля. Знаеш, че не мога да спечеля.
— Докато си на ринга, винаги има шанс.
— Не — каза Джек. — С мен е свършено. Това е просто бизнес.
— Как се чувствуваш?
— Сносно — каза Джек. — Наспах се, а това ми трябваше.
— Може и да си добър на ринга.
— Ще видят един хубав спектакъл — каза Джек. След закуската Джек повика жена си по междуградската линия. Беше в кабината и набираше номера.
— Откакто е тук, за първи път се обажда на жена си — каза Хоган.
— Всеки ден й пише.