След четвъртия рунд лицето му силно се разрани и потече кръв. Но при близкия бой ударите на Уолкът бяха толкова силни, че от двете страни на Джек, точно под ребрата, се появиха големи червени петна. При всяко влизане Джек се вкопчваше в него, освобождаваше едната си ръка и нанасяше серия ъпъркути, но когато това успяваше да направи Уолкът, ударите му бяха толкова силни, че можеха да се чуят чак от улицата. Бияч беше, няма що.
Така продължи още три или четири рунда. Те не разговаряха. През цялото време усърдно работеха. Между рундовете ние също доста работихме над Джек. Не изглеждаше никак добре, но той винаги е бил муден на ринга. Малко се движеше и лявата му ръка действаше почти механично. Струваше ти се, че просто е свързана с главата на Уолкът — достатъчно беше Джек да пожелае и тя сама нанасяше удара. При близкия бой Джек е винаги спокоен и не хаби напразно барута си. Той познаваше всички тънкости на този бой и при разделянето винаги печелеше по нещо. При едно влизане на Уолкът близо до нашия ъгъл видях как Джек освободи дясната си ръка и с един ъпъркут закачи с долния край на ръкавицата носа му. Уолкът взе да кърви силно и наведе глава над рамото на Джек, сякаш искаше да му даде част от кръвта, но Джек рязко вдигна рамото си, отстрани носа му и нанесе още един ъпъркут с дясната ръка.
Уолкът страшно се озлоби. До края на петия рунд той вече до смърт мразеше Джек. Джек не се ядосваше; поне не повече от друг път. Той наистина умееше да накара противниците си да намразят бокса. Затова толкова ненавиждаше Кид Луис. Никога не можеше да го надиграе. Луис винаги имаше две-три мръсни хватки, които Джек не умееше да приложи. Докато се чувствуваше силен, Джек знаеше, че е вън от опасност. Сега Джек много успешно малтретираше Уолкът. И смешното беше, че отстрани всички мислеха, че Джек е открит, класически боксьор. Той добре владееше и тия хитрости на играта.
След седмия рунд Джек каза:
— Лявата ръка започва да натежава.
От този момент той започна да губи. Отначало това не личеше. Вместо той да води боя, сега го водеше Уолкът; вместо както преди да бъде добре защитен, сега се оказа в беда. Вече не успяваше да държи Уолкът на дистанция с лявата си ръка. Външно сякаш нищо не бе се променило, с тази разлика, че по-рано той се изплъзваше от ударите, а сега те попадаха в целта. Джек получи няколко силни удара в корпуса.
— Кой рунд сме? — попита Джек.
— Единадесети.
— Дълго няма да издържа — каза Джек. — Краката отказват.
Уолкът вече доста време го удряше, но Джек все отстъпваше и ставаше като при бейзбола — играчът се отдръпва с топката, за да отнеме част от силата й. Но сега ударите, започнаха да стават по-силни. Уолкът приличаше на бойна машина. Джек само се стараеше да блокира ударите. Отстрани не личеше какъв ужасен бой понася. Между рундовете масажирах краката му. Мускулите през цялото време играеха в ръцете ми. Чувствуваше се съвсем зле.
— Как върви? — попита Джек и обърна към Джон подутото си лице.
— Мачът е негов.
— Ще устоя — каза Джек. — Не искам този палячо да ме просне.
Мачът се развиваше според очакванията му. Той знаеше, че не може да победи Уолкът. Не му стигаха силите. Но всичко беше наред. Нямаше опасност за парите му и затова искаше да завърши мача по свой вкус. Не искаше да го нокаутират.
Гонгът удари и ние го избутахме. Тръгна бавно. Уолкът се хвърли срещу него. Джек го посрещна с един ляв, Уолкът го понесе, наведе се и започна да бие тялото на Джек, Джек опита да се вкопчи в него, но това беше все едно да прегърнеш моторен трион. Най-после той се освободи, замахна с дясната ръка и не улучи. Уолкът го намери с един ляв суинг и Джек падна. Той падна на ръцете и колената си и погледна към нас. Съдията започна да брои. Джек гледаше към нас и клатеше глава. На осем Джон му даде знак. При рева на тълпата той нямаше да чуе гласа му. Джек се изправи. Докато броеше, съдията задържаше Уолкът с ръка.
Щом Джек се изправи, Уолкът тръгна към него.
— Джим, пази се — чух гласа на Соли Фридман. Уолкът приближи, без да го изпуща от погледа си. Джек пласира един ляв. Уолкът само тръсна глава. Той притисна Джек до въжетата, намери го, леко докосна с ляв суинг главата му и с дясната си ръка го удари в корпуса колкото се може по-ниско. Трябва да го е ударил най-малко пет инча под пояса. Помислих, че очите на Джек ще изскочат. Те почти изхвръкнаха от главата му. Устата му се отвори. Съдията сграбчи Уолкът. Джек пристъпи напред. Паднеше ли, щеше да загуби петдесет хиляди долара. Ходеше, сякаш целият щеше да се разпадне.