— Не беше ниско — каза той. — Това е случайност, Тълпата ревеше и нищо не се чуваше.
— Нищо ми няма — каза той.
Бяха точно пред нас. Съдията погледна Джон и после поклати глава.
— Хайде, кучи сине — каза Джек на Уолкът. Съдията отново погледна Джон и махна пред Уолкът.
— Тръгвай, говедо — каза той.
Уолкът се отправи към Джек. Той не знаеше какво да прави. Джек отново пласира своя ляв. Никак не предполагаше, че Джек ще издържи. Тълпата не спираше да реве. Бяха срещу нас. Уолкът го удари два пъти. А лицето на Джек — по-страшно нещо не съм виждал! Той овладяваше себе си и тялото си и това се отразяваше на лицето му. През цялото време мислеше и само с напрежението на волята понасяше ударите.
После сам започна да удря. Лицето му бе все така страшно. Държеше ръцете си ниско и си служеше със суингове. Уолкът се прикри и Джек замахна диво към главата му. Отдръпна се и лявата му ръка попадна в слабините на Уолкът, а с дясната го удари там, където самият той бе получил удара. Съвсем ниско под пояса. Уолкът рухна на пода, хвана се за корема, претърколи се и се сгърчи.
Съдията улови Джек и го избута в неговия ъгъл. Джон скочи на ринга. Тълпата не спираше да реве. Съдията размени няколко думи със страничните съдии, после на ринга се качи говорител с мегафон и обяви:
— Победител е Уолкът. Отсъден е фаул. Съдията говореше с Джон. Той каза:
— Какво можех да направя? Джек не призна фаула. После, когато беше гроги, сам игра нечисто.
— Той и без това бе загубил — каза Джон.
Джек седеше на стола. Бях свалил ръкавиците му и той натискаше с ръка болното място. Когато се опираше на нещо, лицето му не изглеждаше така ужасно.
— Иди да се извиниш — прошепна Джон на ухото му. — Ще направиш добро впечатление.
Джек стана, лицето му бе обляно в пот. Наметнах го с хавлията. Той прекоси ринга, като натискаше с една ръка корема си под хавлията. Бяха вече вдигнали Уолкът и го свестяваха. Край ъгъла на Уолкът се тълпяха много хора. Никой не заговори с Джек. Той се наведе над Уолкът.
— Съжалявам — каза Джек. — Не исках да те фаулирам.
Уолкът не отговори. Явно беше, че е зле.
— Е, сега си шампион — каза му Джек. — Дано това ти донесе радост.
— Остави момчето на мира — каза Соли Фридман.
— Здравей, Соли — каза Джек. — Съжалявам, че фаулирах твоя възпитаник.
Фридман само го изгледа.
Джек се върна в своя ъгъл със смешна, спъната походка. Помогнахме му да се провре през въжетата, преведохме го край масите на репортьорите и по коридора. Много от зрителите искаха да го потупат по гърба. Наметнат с хавлията, Джек си проправи път през тълпата до съблекалнята. Уолкът стана герой на деня. Нали повечето хора бяха заложили парите си на него.
Щом се добрахме до съблекалнята, Джек легна и затвори очи.
— Ще се върнем в хотела и ще повикаме лекар — каза Джон.
— Всичко в мене е на пихтия — каза Джек.
— Ужасно съжалявам, Джек — каза Джон.
— Няма нищо — каза Джек. Той лежеше със затворени очи.
— Опитаха се да ни измамят — каза Джон.
— Твоите приятели Морган и Стайнфелт — каза Джек. — Добри приятели имаш, няма що.
Сега лежеше с отворени очи.
— Странно как бързо съобразява човек, когато става дума за толкова пари — каза Джек.
— Ти си юначага, Джек — каза Джон.
— Не — каза Джек. — Всичко беше много просто.