Когато и последната ракета започна да примигва, Джак прегърна Алби през рамото.
— Съжалявам, хлапе.
Ракетата угасна.
Мракът ги погълна.
Миг по-късно въздухът се изпълни със страховито свистене, последвано от плясък и звука на стичаща се вода по корпуса на…
Бам!
Лъч на прожектор разсече мрака, откри Джак и Алби на стъпалото и ги освети в кръг рязка бяла светлина. Беше толкова ярка, че трябваше да закрият очите си.
Във водата пред тях се извисяваше руска подводница тип „Кило“, черна и огромна.
До външния прожектор се отвори люк и от него излезе Джей Джей Уикам, Морския рейнджър, дългогодишен приятел на Джак и капитан на „Индийски нападател“. С него бяха близнаците Лаклан и Джулиъс Адамсън, експертите по математика и история на екипа.
— Джак! — възкликна Морския рейнджър. — А ти трябва да си Алби — Джак ми разказа за теб. Хайде, качвайте се! Влизайте! Тъкмо бяхме насред чудно измъкване, когато ни повика обратно. Махнем ли се оттук, можеш да ни разкажеш как си се спасил от сигурна смърт. А сега се размърдайте!
Джак не можа да сдържи усмивката си. Хвана ръката на Алби и двамата скочиха във водата и се покатериха по подводницата.
След час „Индийски нападател“ излезе от древния тунел и се насочи към Индийския океан, като се измъкна на косъм от фрегатата на южноафриканските военноморски сили, изпратена да провери водите около нос Добра надежда.
Щом се озоваха в безопасност, Морския рейнджър отиде в каютата на Джак. Откри го с Алби — Уест превързваше огнестрелната рана на момчето.
— Имаш късмет, че куршумът е излязъл — тъкмо казваше Джак. — Откъснал е парченце от рамото ти. До месец и половина пак ще можеш да го движиш съвсем свободно.
— А какво да кажа на мама? — попита Алби.
Джак зашепна заговорнически:
— Мислех си дали да не ти гипсирам ръката и да й кажем, че си я счупил при падане от дърво.
— Става.
— Ъъъ, Джак — прекъсна ги Уикам. — Сега какво правим?
Джак вдигна поглед.
— Прегрупираме се. Веднага щом се озовем в безопасна за радиовръзка територия, свържи се с останалите на „Халикарнас“ и им кажи, че срещата ни е на Края на света.
— Края на света ли? Мислех си, че е изоставен.
— Беше изоставен, което за момента е идеално за нас. Зоуи и Магьосника знаят координатите.
— Ще се погрижа — каза Уикам и излезе.
Джак остана загледан умислено след него.
Алби се размърда.
— Господин Уест?
— Да? — излезе от унеса си Джак.
— Онзи тип, Вълка, разполага с първите два Стълба, напълно заредени, а също така с Огнения камък и Философския камък. Онази английска дама, Йоланте, държи Четвъртия стълб. Ние нямаме нито свещени камъни, нито Стълбове, нищо. Изгубили ли сме битката?
Джак заби поглед в краката си и след известно мълчание отговори:
— Алби, нашата игра е различна от тяхната. Те искат власт, сила и богатства. А ние просто желаем светът да продължи да съществува. И щом още дишаме, значи сме все още в играта. Никоя битка не приключва преди нанасянето на последния удар.
17 декември 2007, 06:00
Патрулният катер на южноамериканските военноморски сили влезе в пристанището в сянката на Тейбъл Маунтън.
Веднага щом подвижното мостче се спусна на кея, Джак Уест-старши — бащата на Джак и негов яростен противник в това начинание — слезе на брега и се качи в лимузината. Известен като Вълка, наближаващ шейсетте, той бе едър и як и изглеждаше точно като Джак Уест-младши с обветреното си лице и сините като лед очи, само че с двайсет години по-стар.
С Вълка беше петчленният му антураж — смесена група, представяща коалицията от нации и организации, подкрепящи участието му в начинанието да положи шестте Стълба на шестте Върха — Китай, Саудитска Арабия, европейските кралски фамилии, както и собствената му военнопромишлена клика — групата „Колдуел“.
Китай се представяше от полковник Мао Гонли. Известен като Касапина от Тянанмън, той осигуряваше китайски оръжия и човешка сила за каузата. Мъртвешките му очи не издаваха никакви чувства дори когато застрелваше някого в тила.
Наред с Вълка представител на групата „Колдуел“ бе вторият му син, хладнокръвен агент от ГЕСГ, бивш боец от Делта Форс, с прозвище Рапирата.