Представител на Саудитска Арабия бе мъжът, който вече беше предал екипа на Джак Уест-младши — кльощав и кокалест, с дълъг като на плъх нос, агент на прословутата саудитска Кралска разузнавателна служба, с прозвище Лешояда.
До Лешояда пристъпваше красив млад капитан от Обединените арабски емирства с прозвище Ятагана. Той беше първи син на главния шейх (и съответно брат на Мечо Пух), бе се присъединил към Лешояда в предателството към Джак и Мечо Пух и дори бе стигнал дотам да остави брат си да умре в една етиопска мина.
Последният член на антуража на Вълка беше жена — прекрасна и готова за действия дама към трийсетте — госпожица Йоланте Комптън-Джоунс, Пазител на Личния кралски архив на дома Уиндзор.
Когато шестимата се настаниха в лимузината, която трябваше да ги откара до военното летище на Кейптаун, Вълка извади от раницата си един блестящ Стълб и го подаде на Лешояда.
— Както се бяхме спазарили, саудитецо. Щом се добера до Втория стълб, напълно зареден, ти ще получиш Първия, също така зареден.
Лешояда взе Първия стълб, зареден на Първия връх в Абу Симбел, и го заразглежда с едва прикрито възхищение.
Когато отговори, очите му внимателно следяха Вълка.
— Пазарлъкът наистина беше такъв, полковник Уест. Благодаря, че спазихте уговорката. Желая ви успех в останалата част от мисията ви. Ако ви е нужна допълнителна помощ от кралство Саудитска Арабия, достатъчно е само да се обадите.
Лимузината стигна военната база, мина през портала, без я спрат за проверка, и спря до два частни самолета „Гълфстрийм-IV“, паркирани един до друг.
Лешояда и Ятагана се качиха в единия и незабавно излетяха.
Вълка, Рапирата, Мао и Йоланте останаха да гледат след отдалечаващата се машина.
— Нямам никаква вяра на саудитците — каза Мао. — Имат пари, но честта им е колкото на банда пустинни разбойници.
— Свършиха работа — сви рамене Йоланте. — Използвахме ги.
— И се справиха отлично — рече Вълка.
— И сега какво? — попита Мао.
— Сега си спечелихме отлагане с около три месеца, до март догодина — отвърна Вълка. — Това време ще ни е нужно, за да разберем местоположението на останалите четири Стълба и Върха.
— Вече разполагам с Четвъртия стълб — каза Йоланте. — За Третия се предполага, че е собственост на японската императорска фамилия. Доколкото разбрах, след Втората световна война бил изпратен екип американски агенти, които да се доберат до него, но акцията се провалила. Това вярно ли е?
Вълка кимна.
— По време на войната Хирохито го е скрил. Така и не го намерихме. Предполагаме, че все още се намира някъде в Япония.
Помълча и продължи:
— Което означава, че разполагаме с Втория и Четвъртия стълб. Тепърва трябва да намерим Третия, Петия и Шестия. Наред с това и четирите останали Върха трябва да бъдат открити преди завръщането на Тъмното слънце през март следващата година. Учените ми са работили върху данните за Стоунхендж, докато обикаляхме Африка. А и предполагам, че новият ни африкански приятел, шаманът на неета, също разполага с уникално знание.
— Ами онази коалиция от дребните нации? — изръмжа Мао. — Групата, водена от първия ти син, австралиеца.
— Вече не ги води — каза Вълка и си представи падащия в бездната Джак. — Без него те са отслабени, но не и унищожени. Ирландката е страховит противник, както се убедихме в Африка, професор Епер също е жилав. В краткосрочен план трябва да се окаже натиск върху господарите им.
— А в дългосрочен? Ами ако пресекат пътя ни?
— Тогава ще ги смажем с превъзхождаща сила — отвърна Вълка.
— Добре — рече Мао. — Най-сетне.
17 декември 2007, 06:45
„Халикарнас“ се носеше с рев в небето, като правеше драматични виражи, за да избегне трасиращите куршуми, свистящи във въздуха около него. Стреляше преследващият ги F-15 на южноафриканските военновъздушни сили — първият от четирите изтребителя, които ги гонеха по петите.
Големият черен „Боинг 747“ летеше на запад. Пресече границата между мрачната Намибийска пустиня и Атлантическия океан и продължи над огромната синя шир.
Бягаха вече почти час, откакто южноафриканците (всичките им разходи бяха поети от саудитците) бяха вдигнали по тревога въздушен патрул, който да ги свали; през последните десет минути, когато изтребителите настигнаха големия самолет, бягството се бе превърнало във въздушно сражение.