Извади двете каменни таблички от раницата си: по време на събитията при Втория връх тя бе останала в подводницата.
Като ги видя, Магьосника ахна. После каза невярващо:
— Ако Тутмос наистина е Моисей… това означава, че тези плочки са Десетте за…
— Да — каза Джак.
— Господи…
— Колкото до Стреч — продължи Джак, — Вълка не го доведе в мината. Предал го е на Мосад в Израел, за да получи наградата от шестнайсет милиона долара за главата му.
— О, не! — изплака Лили.
— След като избягахме от мината, с Мечо Пух тръгнахме на юг към старата ферма в Кения — каза Джак. — Аз продължих към Занзибар да намеря Морския рейнджър, а Мечо Пух отиде да опасява Стреч от тъмниците на Мосад. Това беше преди девет дни. Оттогава нямам никакви вести от него.
Възцари се тежко мълчание.
Наруши го Лили.
— Когато бяхме във Висящите градини, Стреч се опълчи срещу взвод израелски войници и спаси живота ми. Избра нас пред тях и сега те го карат да си плати за това.
Ясно си спомни как попаднаха в плен на плаващите пясъци, как се бе качила на раменете на Стреч, за да подаде носа и устата си над повърхността, а той използваше цевта на снайпера си като шнорхел и дишаше през нея.
— Какво прави Мосад с израелски войници, които минат на противниковата страна? — попита Алби.
Джак хвърли поглед към Зоуи и Магьосника. Зоуи мълчаливо кимна. Магьосника сведе глава.
Отговори Джак. Гласът му бе тих, лицето — сериозно.
— Мосад не са известни с милостта си към враговете. Предатели като Стреч получават най-суровото наказание. Чувал съм истории за строго охранявани затвори в пустинята — местоположението им е засекретено. Там държат опасните престъпници под денонощна охрана и ги… малтретират… с години.
— Малтретират? — повтори Лили.
— С години? — обади се Алби.
— Дори Мечо Пух да успее да открие къде държат Стреч, спасяването му ще е невъзможно — каза Джак. — Все едно да проникнеш в базата „Гуантанамо“ и да се измъкнеш с някой терорист.
— Веднъж вече си го правил, тате — рече Лили. — Не можем ли да отидем и да помогнем на Мечо Пух?
Джак я погледна тъжно.
— Лили. Миличка. Има операции, които дори аз не бих се осмелил да опитам, и тази е една от тях. Съжалявам, наистина съжалявам, но ще трябва да оставим Мечо Пух да се оправя сам и да се съсредоточим върху основната мисия. Никак не ми е лесно да взема това решение, наистина никак, повярвай, но като претеглям възможностите и вероятността за успех, трябва да го направя. Съжалявам.
Сведе глава, но не и преди да забележи как го изгледа Лили. Никога не бе виждал такова изражение на лицето й — на ужасно дълбоко разочарование. Изпита омраза към самия себе си.
— И как ще се съсредоточаваме? — кисело попита Лили.
— Първата ни работа е да върнем Алби при майка му в Пърт — каза Джак. — Направо ще побеснее, като му види ръката. А след Коледа те пращам при него. По-добре е двамата да стоите настрана от опасностите за известно време.
— Какво!? — запротестира Лили. — Ами вие?
— Ние ще се опитаме да открием останалите Стълбове и Върхове, преди през март догодина да настъпи краят на света.
Частна мисия
Пустинната тъмница
Етиопия — Израел
Декември 2007
Преди и след втория краен срок
11 декември 2007
Една седмица по-рано
Вълка и Мао Гонли излязоха от мината и спряха под ярките лъчи на слънцето.
Беше шест дни преди събитията при Втория връх.
Вълка току-що беше видял как синът му Джак Уест-младши загива от огромна каменна плоча. Несъмнено беше мъртъв. Мечо Пух долу пък щеше да бъде принесен в жертва от фанатичните пазители на мината.
Британката Йоланте ги чакаше спокойно и непринудено. Не толкова непринудено — със закопчани с белезници ръка и крак, кървящ от побоя, със завързани с мръсен парцал очи и проснат по корем на пода на пикапа — чакаше и Стреч.
Вълка застана над него, огледа го преценяващо и каза замислено:
— Лейтенант Бенджамин Коен. Бивш член на Саярет Маткал, прочутата израелска снайперистка част, откъдето е и прякорът ти Стрелеца. Прехвърлен в Мосад през две и трета и малко по-късно натоварен да се внедри в мултинационалния екип на Джак Уест-младши и да следи опитите му за откриване на парчетата от златния Пирамидион на Голямата пирамида. Прегърнал каузата на екипа и станал част от него, което в крайна сметка довежда до ужасно Соломоново решение, когато е трябвало да избираш между новите си приятели и старите си господари. — За момент замълча. — И избра новите си приятели.