— Според теб допускам грешка, нали? — подхвърли Джанет.
— Вече ти казах какво мисля.
— Лицето ми не изглежда чак толкова зле.
На фона на това изявление отражението й в огледалото над подредените бутилки приличаше на лоша шега.
— Така ли мислиш?
Джанет си сложи слънчевите очила и уви шалчето около врата си.
— Така мисля, Майкъл. Освен това си имам договор. — Последните думи бяха изречени някак монотонно, със скрито задоволство.
— Какъв договор, какви са клаузите в него?
Нямах никаква представа дали клиентката ми има предбрачен договор и кога го е сключила.
— Не сега, Майкъл. Когато всичко се уреди, веднага ще те информирам.
Зърнах част от лицето си, отразено от слънчевите й очила. Исках да науча повече, но клиентката ми очевидно беше на друго мнение. Бих могъл да се откажа, разбира се. Но това не беше в мой стил.
— Дай да се махаме оттук — рекох. — Ще те повозя.
— Колата ми е тук — отвърна Джанет и кимна към паркинга. — Какво ще кажеш, ако те поканя да вечеряме у дома? Тейлър ще спи при някаква приятелка, а мистър Чаровник ще остане в града.
Допих бирата си и хвърлих някакви долари на бара. Барманът дори не ни погледна, погълнат от мача. Разбирах го, тъй като и аз бях фен на „Къбс“.
27
Вечерята беше печено пиле със салата. След като се справихме с нея, останахме на кухненската маса пред бутилка вино и запалихме цигари. После клиентката ми реши, че може да ми разкаже как е започнало всичко.
— Той извади цяла дузина яйца от хладилника — обяви тя и кимна, сякаш не исках да й повярвам.
Аз просто запазих мълчание.
— Бяхме женени по-малко от месец. Една събота сутрин бях обещала на Тейлър да я водя на футболен мач и му казах, че няма да успея да прибера дрехите му от химическо чистене.
Допълни чашата си и ми подаде бутилката. Отказах с поклащане на глава.
— Той слезе от горния етаж и се надвеси над мен. Попита какво съм казала и аз отново му обясних, че не мога да прибера дрехите. А той отвори хладилника и извади яйцата. После ме хвана за врата и ме сложи да седна на масата.
— Опита ли се да му попречиш?
— Честно казано, нямах представа какво става. Освен това той се оказа неподозирано силен. Не знаех, че е толкова силен. Или по-скоро беше. Прикова ме ей тук, на масата. После счупи едно яйце над мен и то се стече по лицето ми.
Джанет се извърна с профил към мен и дръпна от цигарата. Окото й проблесна през облаче дим.
— Не каза нито дума. Просто ме притискаше към масата и продължаваше да чупи яйца върху главата ми. Второ, трето, четвърто… Спря може би след шестото, после се качи горе и си легна. Това беше начинът му да покаже кой командва парада.
— Ти какво направи?
— Имаш предвид твърдоглавата Джанет, а? — засмя се тя толкова широко, че зърнах кътниците й. — Може би очакваш, че съм хукнала към вратата? Нищо подобно. Останах, главно заради ей това. — Ръката й с чашата описа широк кръг. — Не исках да загубя дома си. Заради Тейлър. Затова се измих, и толкова. После стана по-лошо, разбира се. Яйцата бяха първото послание. След това дойде ред на блъскането и крясъците. Шамарите се превърнаха в юмруци. Груб секс когато и където го пожелаеше. Сигурна съм, че знаеш за какво става въпрос.
Отпих глътка вино и замълчах. Нещата бяха такива, каквито са.
— Знам, че рано или късно ще приключи с мен и ще подгони Тейлър — промълви тя.
— Охо, значи така…
Клиентката ми замислено кимна, в очите й трепна нещо различно.
— Още не, но по-късно кой знае… Аз обаче не мога да поема такъв риск. Не мога да седя и да чакам.
— И затова се обърна към мен. Преди близо година.
— Ти си приятел. Е, добре де, преди време бяхме повече от приятели. — Очите й внимателно ме погледнаха изпод синините. — Понякога мислиш ли за това?
— За какво?
— За нас. За това, което ти казах.
— Опитвам се да не мисля.
— Нямаше да се получи, Майкъл. И ти прекрасно го знаеш.
— Имаше и други възможности.
Тя понечи да каже нещо, но после се намръщи.
— Нека не се връщаме назад — заявих аз. — Станалото — станало. В следващия живот просто кажи на човека.
— Решението беше мое, тялото също — поклати глава тя.
— Тогава защо аз трябва да живея с него?