— Предупредих ги, че идеята не е добра — поклати глава той. — Предупредих ги, по дяволите!
— Кого си предупредил?
Пръстите на Удс бяха дебели. На един от тях носеше брачна халка, а на съседния — пръстен във формата на сърце. Забил поглед в тях, той дълго мълча. Явно не видя нищо утешително и премести поглед върху мен. Лицето ми също не му предложи кой знае какво.
— Майната ти, Кели. Прекрасно знаеш кого.
— Много искаха тая книга, а?
— Да.
— Вярно ли е?
— Кое? — погледна ме Удс.
— Това за Джон Джулиъс Уилсън и големия пожар. Вярно ли е?
— О, господи! Наистина ли ти се говори за това?
— Казах ти, че ме интересува само убийството, Удс. Човекът е открит мъртъв в собствения му дом. Единственото, което липсва оттам, е оригиналното издание на Шийхан.
— Дрън-дрън.
— Това е един от начините за анализ на нещата. Но аз искам да ми кажеш къде е мястото на тази книга в цялата схема. Знам за Хюм, знам и за Джон Джулиъс Уилсън. Знам за измамата с недвижими имоти и за пожара. Сега искам да разбера за книгата на Шийхан.
Удс приглади вежди и започна да разтрива слепоочията си. Запалих колата и потеглих. Промяната в декора може би щеше да помогне.
— Трябваше да има и писмо — промърмори спътникът ми. — Да си чувал за него?
Очите му пробягаха по вътрешността на купето, а аз леко размърдах врат. Нито „да“, нито „не“. Просто демонстрирах, че съм наясно с нещата и няма да го оставя да шикалкави. Исках всички подробности. Още тази сутрин. Веднага. Удс отмести очи и заговори.
— Предполага се, че след пожара Хюм и Уилсън са съставили документ, в който са били описани всички детайли: планът за опожаряването на ирландските къщи и изкупуването на земята, начинът, по който огънят е излязъл от контрол. Въпросният документ е бил в два екземпляра, подписани и от двамата.
— Защо?
Удс се усмихна. Това беше по неговата част.
— Защото не са си имали доверие. Писмото ги е задължавало да мълчат.
— Писмото е било предохранителна мярка за Уилсън — поправих го аз.
— Може би. Той е бил беден ирландец. Имал е нужда от нещо, с което да държи Хюм.
— Умно — рекох.
— Това му е по наследство.
— Какво е станало с писмата?
— Точно там е работата — въздъхна Удс. — Това са само слухове. Нещо като градски легенди. Кой знае нещо конкретно, по дяволите? Но петият етаж им вярва и очевидно прави всичко възможно да ги открие.
— Писмата?
— Да, писмата. Съгласно последната воля на Хюм всичките му документи са били изгорени. Най-вероятно с тях е отишло и неговото копие.
— Защо?
— Може би е решил, че това вече не е негов проблем.
Отново се озовахме в Соганаш. Удс свали два пръста от стъклото и насочи поглед към познатата околност. Завих наляво по Кийн Стрийт и спрях пред „Пресвета Богородица“. Табелата на тротоара уточняваше, че това не е обикновена църква, а базилика.
— Каква е разликата между църква и базилика? — учудих се аз.
— Ти католик ли си?
— Цял живот.
— Господи Исусе! — въздъхна Удс. — Базиликата е голяма църква, в подземието на която има крипта. Там съхраняват мощите на свещеник или светец.
— Аха.
— Не е зле да се образоваш малко по отношение на религията, Кели.
— Така ли мислиш?
Спрях пред просторна зелена площ, която чезнеше в далечината. Базиликата изглеждаше внушително с каменната си фасада и двете високи кули. Към вратата й водеше широко мраморно стълбище. Скъпо, но красиво. Зад нея беше спасението. Или поне шансът да дариш малко пари в брой.
— А екземплярът на Уилсън? — попитах.
— На писмото ли?
— Да, Джони. Екземплярът на писмото, който е останал у Уилсън.
— Какво за него?
— Нали това си търсил?
— Ако изобщо го е имало. Кметът твърди, че не знае нищо за никакво писмо.
— Официално — добавих аз.
— Точно така — кимна Удс. — А неофициално нещата стоят горе-долу така: Годината е хиляда деветстотин двайсет и някоя. Един от по-буйните предци на Уилсън отива в някакъв бардак на Скид Роу…
— Това става, преди фамилията Уилсън да влезе в политиката?
— Точно така — кимна Удс. — По това време те са само неприлично богати поземлени собственици. Но както и да е. Въпросният представител на фамилията е в компанията на една от хубавиците. Удрят по няколко питиета, после се оттеглят насаме. Уилсън вади писмото и започва да го размахва. Не е ясно дали има конкретна причина, или просто иска да се изфука. Точно в този момент се появява нравствената полиция и в бардака настъпва ад. Казах ли ти, че тоя Уилсън е бил женен?