— Мистър Кели! — възкликна той. — Може ли да я разгледам?
Побутнах книгата към него. Той започна да я прелиства, преструвайки се, че изследва текста. Но пръстите му внимателно опипваха корицата, търсейки скрития документ.
— Не е там, Рандолф — обадих се аз.
Пръстите на куратора замръзнаха, очите му бавно се повдигнаха към моите.
— Моля?
— Прокламацията, Рандолф. Няма я там.
Извадих един черен компютърен диск и го подхвърлих на бюрото.
— Може и да не ми повярваш, но този диск съдържа цялата информация, която се съхранява в твоя лаптоп. Задигнахме я вчера следобед, докато ти седеше в „Старбъкс“.
Рандолф седна. Очите му шареха от книгата към диска и обратно.
— Ти си убил Алън Брайънт. Научил си за него от Джони Удс и си отишъл в дома му. Бързал си да откриеш екземпляр номер четири преди Джони. Ама не се е получило.
Очите на Рандолф хлътнаха, устните му се разтеглиха в напрегната усмивка.
— Имейлите, които изтеглихме от компютъра ти, датират отпреди година — продължих аз. — Поддържал си контакт със скинар на име Кларънс Лестър. С него си преговарял за продажбата на Прокламацията за освобождаване на робите на Линкълн.
Извадих една полицейска снимка на Лестър и му я подадох. Издължено гладко лице, бяла кожа, три сълзи, татуирани под едното око. Рандолф я придърпа с един пръст, разгледа я и я бутна обратно.
— Колко щеше да вземеш? — попитах.
— Никога не можеш да го докажеш — промърмори той и кимна към диска. — Това е незаконно. Електронен шпионаж, нарушаване на личните права.
— Колко щеше да вземеш? — повторих аз.
— Би трябвало да знаеш, след като си проникнал в лаптопа ми.
— Осем милиона и половина.
Ноздрите на Рандолф изтъняха и потрепнаха, сякаш подушили за последен път парите, които собственикът им никога нямаше да похарчи.
— Приблизително.
— Откъде „Арийското братство“ разполага с такива пари?
— Нима мислиш, че ми пука, мистър Кели? Те планираха някакъв интернет сеанс, по време на който да изгорят въпросния документ онлайн. Но въпросът не е в това, а в твоето незаконно прехващане на данни!
— Продължаваш да го повтаряш.
— Да, продължавам!
Подпрях се на лакти, обхванах с пръсти брадичката си и хвърлих внимателен поглед през бюрото.
— Отначало се запитах защо не си се опитал да го получиш законно. А после да го продадеш чрез „Сотбис“ и да прибереш петнайсет-двайсет милиона.
— Добър въпрос — изсумтя Рандолф.
— Но после проумях, че няма как да го направиш. Твоят родственик е бил крадец. Преди всичко никога не е притежавал Прокламацията. Ако ти я извадиш на бял свят, градът, щатът и половината свят биха скочили с претенции за собственост върху нея.
Замълчах и плъзнах поглед наоколо. Джосая Рандолф висеше на една от стените. Същата безволева брадичка, същата напрегната усмивка. Сякаш цялата тая история му се виждаше адски забавна.
— Затова ти е бил необходим скинар. Единственият начин да осребриш стоката. Между другото, наясно ли си, че от известно време насам „Арийското братство“ е обявено за терористична организация?
Отново се надвесих над бюрото. Рандолф се сви, сякаш очакваше да го нападна.
— В днешно време има възможност за всякакви прехващания. На пазара има куп машинки, които го правят.
Първите признаци на тревога бяха видими. Арогантността на куратора започваше да се пропуква.
— Махай се оттук, по дяволите! — изсъска той.
— Само едно не разбрах — невъзмутимо продължих аз. — Защо замеси и мен? Защо не направи опит да разговаряш директно с Удс? Убиваш го, прибираш книгата, и точка.
— Мислиш ли, че е толкова лесно да убиваш хора?
— Алън Брайънт със сигурност би си помислил точно това.
— Брайънт беше никой. Докато мистър Удс имаше своите контакти.
— Имаш предвид кабинета на кмета. Нека отгатна: допуснал си, че те ще започнат разследване на убийството на един от своите, нали?
— Нямам представа за какво говориш, Кели. Ставай и изчезвай! Не забравяй да вземеш и онази вещица отвън със себе си!
— Няма да стане, Рандолф — отвърнах аз и оставих последния лист хартия върху бюрото на куратора.
— Това е оставката ти. Когато напуснеш този кабинет, навън ще те чакат федерални агенти, които ще те арестуват и ще те подложат на разпит за убийството на Алън Брайънт. Те ще конфискуват настолния компютър и личните ти вещи, в съответствие с редовна заповед за обиск, издадена днес сутринта от федералния съд.