— Само исках да ти втълпя туй-онуй в главата.
— Да, ама — обади се Детритус — ако намерите оня, дето ме срита, с голям кеф ще му перна едно шамарче. То си личи кой беше, щото куцука.
Лейди Сибил отпи предпазливо от виното. Вкусът му не беше особено приятен. Много неща не бяха особено приятни напоследък.
Тя не се смяташе за умела готвачка. Всъщност никой не се и досети да я научи на готварско изкуство дори в пансиона за благородни девици. Там се подразбираше, че други ще се занимават с кухненската работа, пък и поначало вечерята ще е за петдесетина гости, които ще използват поне по четири вилици. Най-добре се справяше с префърцунените сладкиши върху изящни салфетчици.
Сибил обаче готвеше на Сам, защото я подтикваше смътното убеждение, че съпругата е длъжна да го върши. Пък и неговото лапане напълно си пасваше с нейното готвене. Сам обичаше препечените наденички и препържените яйца, от които вилицата отскача при първата атака. На предложението да му бъде поднесен черен хайвер би отговорил с молба да го намажат върху по-тлъста палачинка. Лесно беше да му угодиш, ако имаш повечко мас в килера.
Но вкусът на храната тук издаваше, че я е приготвил някой, който дори не се е опитвал да го прави досега. Сибил разгледа кухнята, когато Серафина я разведе набързо из замъка. По размер помещението подхождаше по-скоро на селска къщурка. Затова пък килерите с дивеча повече приличаха на градска кланица. Сибил за пръв път виждаше такъв брой мъртви твари, събрани на едно място.
Дразнеше я увереността, че месото от сърна не се поднася варено, и то с хрупкави картофки. Стига да бяха картофи, които обикновено не сивеят. Дори Сам, който се радваше на черните бучици в пюрето, би пуснал някоя хаплива забележка. Но Сибил беше добре възпитана — ако не можеш да кажеш нищо мило за гозбите, намери друг повод.
— Това са… много интересни съдове — постара се тя. — Ъ-ъ… ти сигурна ли си, че няма по-скорошни вести?
Опитваше се да не поглежда към барона. Той също не обръщаше внимание нито на Сибил, нито на съпругата си, а гонеше огромно парче месо из чинията си, сякаш бе забравил как да държи ножа и вилицата.
— Волфганг и приятелите му още претърсват навън — потвърди Серафина. — Но времето е ужасно за един беглец.
— Не е беглец! — сопна се Сибил. — Сам не е виновен за нищо!
— Да, разбира се. Всички доказателства срещу него не са особено убедителни — сговорчиво отвърна баронесата. — Аз обаче ти предлагам, щом снегът в проходите бъде разчистен, да се върнеш в безопасността на Анкх-Морпорк заедно със… служителите си. Преди тук да се е разбушувала истинската зима. Ние познаваме страната си, мила. Ако съпругът ти е жив, можем да… направим нещо за него.
— Няма да допусна да го позорят така! И ти видя как той спаси краля!
— Убедена съм, че точно така е постъпил. Уви, в онзи миг говорех със съпруга си, но нито за секунда не бих се усъмнила в думите ти. А вярно ли е, че е избил всички онези мъже в прохода Вилинос?
— Моля?… Но те бяха бандити!
В другия край на масата баронът най-сетне взе мръвката и се опита да я разкъса със зъби.
— Е, да. Разбира се. Да…
Сибил си потърка носа разсеяно. Почти нищо на света не би я принудило да обвини Сам Ваймс в убийство… тоест същинско убийство, дори свидетелските показания на трима богове, както и клетвена декларация, изписана в небесата. Но и до нея стигаха по обиколни пътища разни истории. Сам събираше много ярост и понякога я отприщваше наведнъж. Например при онази страшна случка с момиченцето и бандата в Кукличките. Когато Сам разбил вратата на бърлогата им, видял, че някой от тях дори откраднал едната обувка на момиченцето. Сибил бе дочула мърморенето на Детритус, че ако и той не бил там, единствен Сам Ваймс щял да излезе жив от свърталището.
Тя завъртя глава печално.
— Много ми се иска да се излегна във ваната…
В другия край на масата нещо издрънча.
— Скъпи, защо не си изядеш вечерята в… съблекалнята? — подхвърли баронесата, без да се озърне. Усмивката й към Сибил стана някак крехка. — Всъщност нямаме такова… ами… помещение в замъка. — Хрумна й подходящо обяснение. — Използваме горещите извори. Несравнимо по-хигиенични са.
— В гората ли?
— О, съвсем наблизо са. А бързият пробег в снега много освежава тялото.
— Мисля, че предпочитам да си полегна — непоколебимо заяви лейди Сибил. — Но ти благодаря за предложението.
Отиде в лъхащата на мухъл спалня, сдържайки беса си, както подобаваше за една дама.