— Какво?! — не разбра баронесата.
— Милейди, бяха ми представени твърдения, че член или членове на вашето семейство са участвали в заговор с цел да…
— Как дррръзваш! — нададе вой Серафина.
Волфганг скочи и бъдещето се накъса на поредица от мимолетни сцени.
Още във въздуха той се преобрази във вълк.
Ваймс докопа приклада на арбалета и го дръпна надолу в мига, когато Детритус натисна спусъка.
Керът се втурна напред, преди Волфганг да се стовари върху гърдите на капитан Тантони.
Грохотът на пламтящото кълбо от хиляди дървени тресчици отекна из замъка.
И Керът стигна до Волфганг със скок. Удари го с рамо и двамата се проснаха на моста.
После събитията отново потекоха свързано, сякаш някой бе оправил скоростта на магическия фенер, който ги прожектираше.
Керът се изправи пъргаво и…
„Ох, прави го, защото сме в чужбина! — втрещи се Ваймс. — Иска всичко да е достойно.“
Керът се бе изпъчил срещу върколака, свил юмруци пред гърдите си — точно според „Фиг. 1“ от „Благородното изкуство на юмручния бой“. Стойката наистина правеше добро впечатление до момента, в който противникът ти строши носа с еднолитровата си халба.
В юмруците на Керът се криеше силата на ковашка преса. Успя да удари Волфганг два пъти, докато онзи се надигаше.
Върколакът повече се озадачи, отколкото пострада. После се преобрази, хвана връхлитащия юмрук с двете си ръце и стисна. За ужас на Ваймс той пристъпи без никакво усилие, изтласквайки Керът назад.
— Ангуа, не смей да мърдаш! — предупреди ухиленият Волфганг. — Иначе ще му счупя ръката. Всъщност бездруго ще му я счупя. Ами да!
Ваймс дори чу пращенето. Лицето на Керът побеля. Когато някой те е хванал за счупената ръка, вече си напълно в негова власт. „Богове, поредният идиот…“ Нали когато ги повалиш, не бива да им позволиш да станат! Проклет да е во веки веков маркиз дьо Въртиопаш! Учтивостта не е излишно качество и за ченгето, но едва след като просне вилнеещия престъпник.
— Аха! Той има и други кости! — напомни Волфганг и избута Керът още малко. Озърна се към сестра си. — Стой си там! Иначе съвсем ще го повредя! Е, тъй и тъй му е писано да страда…
Не довърши изречението, защото Керът го ритна в корема.
Волфганг отлетя, но превърна падането в задно салто. Приземи се като пружина, пак скочи към изумения Керът и го удари два пъти в гръдния кош. Все едно някой плесна с лопата по мокър бетон. Върколакът сграбчи падащия мъж, вдигна го с една ръка над главата си и го захвърли пред Ангуа.
— И той е много цивилизован! — кресна радостно. — Ето ти го, сестричке!
Ваймс чу някакъв звук до хълбока си. Гавин гледаше настръхнал и гърлото му клокочеше. И мъничкото кораво ядро от цинизъм в душата на Ваймс вметна: „Е, ти поне има от какво да си доволен.“
Струйки пара се издигаха от тялото на върколака, то лъщеше в светлината на факлите. Пръснатата по раменете руса коса сияеше като нахлупен на главата ореол.
Ангуа коленичи до неподвижния Керът, лицето й застина. Ваймс очакваше тя да изпищи от ярост.
Вместо това чу плач.
А до него Гавин заскимтя. Гледаше ту Ангуа, която се опитваше да вдигне Керът, ту Волфганг.
— Има ли други? — нетърпеливо попита върколакът, подскачайки по гредите на моста. — Ти какво ще кажеш, Цивилизован?
— Сам! — изсъска Сибил. — Ти не можеш…
Ваймс измъкна меча си от ножницата. И без това нямаше значение дали държи оръжие. Волфганг вече не си играеше, нямаше да удари и да се дръпне. Тези ръце можеха да минат през корема на Ваймс и да се подадат през гърба му…
Нещо се стрелна край рамото му. Гавин се блъсна в гърлото на Волфганг и го събори. Двамата се претърколиха по моста и върколакът си възвърна вълчия вид, за да захапе озъбените срещу него челюсти. Разделиха се, обиколиха се и пак се вкопчиха.
Като насън Ваймс слушаше тих глас някъде откъм краката си:
— В града нямаше да изкара и пет минути с такива тъпи номера. Ако и там се биеше тъй, щяха да го смелят на кайма! Да не се бе пръквал оня маркиз! — Гаспод се ежеше, късата му опашка потрепваше. — Ех, че глупчо! Ще му покажа аз как се побеждава в кучешки бой!
Вълците се въргаляха един друг по моста. Волфганг се опитваше да разпори корема на Гавин. Тогава Гаспод притича с писклив лай и се шмугна към слабините на върколака. Диво квичене прониза ушите на стоящите наоколо, а ръмженето на Гаспод стана доста по-приглушено. Волфганг се изстреля отвесно нагоре и Гавин заби глава в него. Тримата се блъснаха в парапета, разтрошиха го, увиснаха за миг в пращяща от свирепост топка и се стрелнаха към ревящата разпенена река.
Откакто Тантони тръгна по моста, не бе минала и една минута.