Лейди Марголота се усмихна на другите вампири, които се събираха тук. Срещите й допадаха.
В групата имаше всевъзможни чешити и тя често се питаше какви ли са подбудите им. Може би ги свързваше поне убеждението, че какъвто и да си, не е задължително да си останеш такъв…
Най-практично е да започнеш полека. Смучи, но не пронизвай до смърт. Стъпка по стъпка. После откриваш, че съкровеното ти желание е надмощието, а има несравнимо по-любезни начини да го постигнеш. След време откриваш, че и то е евтина дрънкулка. Всеки як грубиян може да има надмощие. Истинската награда за усилията е контролът. Лорд Ветинари съзнаваше това. Когато на везните са сложени големи тежести, трябва да знаеш къде да натиснеш с палец.
И започваш с властта над себе си.
Тя се изправи. Другите я гледаха малко смутено, но дружелюбно.
— Името ми в най-кратката зи форма е лейди Марголота Амая Азумпта Кразина фон Юбервалд. Аз зъм вампирка…
Те отвърнаха в хор:
— Здравей, лейди Марголота Амая Азумпта Кразина фон Юбервалд!
— Въздържам зе от почти четири години. И дозега зи казвам: „Нека зе преборя и тази нощ.“ Дори една шия е прекалено много. Но… въздържанието зи има и добрите зтрани…
Нямаше стражници на портата, но имаше голямо струпване на джуджета около посолството. Шейната спря. Впрегнатите вълци нервно тръскаха глави и скимтяха към Ангуа.
— Трябва да ги пусна. Дойдоха чак дотук само защото се боят от мен…
Ваймс не намираше на какво да се чуди. В момента всеки би се уплашил от Ангуа.
Затова пък цял взвод джуджета крачеха припряно към шейната.
Ваймс осъзна, че ще имат нужда от още няколко секунди, за да схванат какво става. Виждаха пред себе си стражници от града, един Игор и върколак. Бяха и сащисани, и разколебани. Ето ти го тъничкия процеп, в който да забие лоста. Макар да се срамуваше, изпълваше го и увереност, че наглите гадове винаги имат предимство.
Изгледа заповеднически предводителя на джуджетата.
— Как се казваш? — попита с нетърпящ възражения тон.
— Вие сте арес…
— Знаеш ли, че Гранитната пита беше открадната?
— Вие сте… Какво?!
Ваймс се пресегна назад и взе торбата от шейната.
— Елате по-наблизо с тия факли! — кресна на другите джуджета.
В гласа му липсваше и следа от съмнение, че ще се подчинят. И те се подчиниха. „Имам двайсетина секунди, после — край на магията…“
— А сега го вижте туй — нареди и извади нещото от торбата.
Няколко джуджета паднаха на колене. Мърморенето на тълпата плъзна в разширяващи се кръгове. Още един вой… тоест слух. С кръвясалите очи на мисления си взор виждаше как кулите тракат и щракат, как предават до Генуа същото съобщение, което е изпратено от Анкх-Морпорк.
— Искам да занеса находката на краля — оповести Ваймс в пълната тишина.
— Ние ще я отнесем… — възрази предводителят и пристъпи към него.
Ваймс прекрачи встрани.
— Добра ви вечер, момци — изправи се в шейната Детритус.
Подложената на противоестествено напрежение тетива издаваше измъчени звуци като омаломощено от болка метално животно. Нахаканото джудже се озова на две-три стъпки от няколко десетки върхове на стрели.
— А от друга страна — подхвана Ваймс, — можем още да си поприказваме. Като те гледам, трябва да си словоохотливо джудже.
Предводителят кимна.
— Първо — има ли някаква причина да не внесем в посолството тези двама мъже, преди да са умрели от раните си?
Арбалетът помръдна в ръцете на Детритус. Джуджето кимна.
— Значи да ги внесем, за да бъдат лекувани вътре? — поиска да се увери Ваймс.
Предводителят кимаше пред снопа стрели, по-голям от главата му.
— Превъзходно. Виждаш ли как се разбираме, когато си побъбрим? А сега ти предлагам да ме арестуваш.
— Искате да ви арестувам ли?
— О, да. Също и лейди Сибил. Ние доброволно се поставяме на разположение на вашето правосъдие.
— Именно — добави лейди Сибил. — Настоявам да бъда арестувана.
Тя се изправи в целия си ръст. Праведното възмущение пламтеше в нея като пожар и джуджетата разшириха кръга около нея в очакване на скорошна експлозия.
— И понеже арестът на посланика непременно ще причини… някои затруднения в отношенията с Анкх-Морпорк — продължи Ваймс, — най-сериозно ви съветвам да ни отведете направо при краля.
Сякаш по висша благословия далечната кула изстреля поредната сигнална ракета. Снегът позеленя за миг.