— Вие… Кралят няма да… Можете да я предадете на мен — измисли най-сетне Дий, изопвайки се чак до гърдите на Ваймс.
— Немислимо! — отсече лейди Сибил. — Когато Железния млат е връщал Питата на Кървавия топор, нима би я предал в ръцете на Слограм?
Хор на несъгласието.
— Не, разбира се — вдигна рамене и Дий. — Слограм е бил измен…
Задави се.
— Мисля — настоя Ваймс, — че е най-добре да отидем при краля. А ти?
— Не можеш да настояваш!
Ваймс посочи напиращото гъмжило.
— Ще се слисаш колко ще ти бъде трудно да им го обясниш.
Мина половин час, докато се срещнат с краля. Трябваше да бъде събуден. И да се облече. Не можеш да припираш кралете.
Ваймс и Сибил седяха на твърде малки за тях столчета, обкръжени от джуджета, които още не знаеха дали са охрана на арестанти или почетен ескорт. И други надничаха през вратата. Ваймс чуваше жуженето на разпаленото обсъждане навън.
Не си губеха времето да зяпат него. Взираха се в Питата на коленете му. Личеше, че повечето не са я виждали досега.
„Окаяни дребосъци… Всички вярвате в тая измишльотина, а още преди да свърши денят, ще ви кажат, че е скапан фалшификат. И тогава ще прозрете измамата. Свършено е със спретнатия ви свят, а? Заех се да разкрия престъпление, а накрая самият аз ще извърша много по-страшно злодеяние. И ще съм невероятен късметлия, ако се измъкна жив и здрав оттук, нали?“
Другата врата се отмести встрани. Излязоха две джуджета-тежкари, както ги определи мислено Ваймс. Опариха всички наоколо с професионалния поглед: „За ваше удобство и полза решихме да не ви очистим още сега.“
Влезе и кралят, потривайки ръце.
— А, ваше превъзходителство. — Не беше поздрав, а отбелязване на факт. — Убеждавам се с очите си, че носите нещо, което ни принадлежи.
Дий се отдели от тълпата до входа.
— Ваше величество, длъжен съм да отправя сериозни обвинения!
— Нима? Ами доведете тези хора в залата на закона. Под охрана, разбира се.
Обърна им гръб и се отдалечи. Ваймс се озърна към Сибил и вдигна рамене. Последваха краля и врявата на главната пещера стихна зад тях.
Ваймс отново попадна в залата с прекалено много рафтове и прекалено малко свещи. Кралят седна.
— Тежка ли е Питата, ваше превъзходителство?
— Да!
— Бремето на историята, нали разбирате. Оставете я на масата, но извънредно внимателно. Дий… слушам те.
— Това… нещо… — посочи Опитвачът на идеи, — това нещо е… фалшификат, копие. Подправено е! Изработили са го в Анкх-Морпорк! В ход е заговор и съм убеден, че можем да докажем съучастието на милорд Ваймс! Това не е Питата!
Кралят доближи една свещ до Питата и я огледа изпитателно от всички страни.
— И преди съм я виждал неведнъж — промълви накрая. — Бих казал, че пред нас наистина е видимото и съкровеното.
— Ваше величество, настоявам… тоест съветвам ви да настоявате за по-строг оглед.
— Тъй ли? — меко отвърна кралят. — Е, аз не съм специалист, признавам. Но нима не сме споходени от добра сполука с присъствието на Албрехт Албрехтсон за коронацията? Из всички джуджешки общности е всеизвестно — поне според мен, — че той е авторитетът по Питата и нейната история. Нареди да го поканят. Осмелявам се да предположа, че не е далеч оттук. Струва ми се, че всички са се събрали зад онази врата.
— Веднага, ваше величество.
Тържеството в очите на Дий, когато претича край Ваймс, беше направо порочно.
— Скъпа, изглежда ще имаме нужда от още една ария, за да се измъкнем — промърмори Ваймс.
— Сам, опасявам се, че знам само тази. В останалите се пее за злато.
Дий доведе не само Албрехт, но и още няколко несъмнено видни и влиятелни джуджета.
— Албрехт — подхвана кралят, — погледни онова на масата. Чухме твърдение, че то не е видимото и съкровеното. Моля те да изкажеш мнението си. — Кралят кимна към Ваймс. — Ваше превъзходителство, моят приятел разбира добре морпоркски, но не замърсява въздуха със звуците му. Въпрос на предпочитание, нали разбирате?
Албрехт изгледа враждебно Ваймс и пристъпи към масата.
Той също огледа Питата отвсякъде. Премести още свещи и се наведе, за да провери отблизо кората.
Извади нож от канията на колана си, чукна с него Питата и се заслуша с някак хищно напрежение. Обърна Питата. Помириса я.
Лицето му се кривеше. Отстъпи крачка и изрече:
— Х’градз?
Другите промърмориха нещо и закимаха.
Ваймс се смръзна — Албрехт отряза миниатюрно парченце от Питата и го сложи в устата си.