— Няма проблеми, щом е така. Цената е десет анкх-морпоркски цента на варел, ваше превъзходителство, но тъй като ви опознах през тези дни, може би…
— Пет цента на варел за първо качество, двойно претопена, три цента на варел за второ качество, десет цента на варел за лой с тежки фракции — за осъществена доставка при получател в Анкх-Морпорк — изреди Сибил. — Всички партиди да бъдат от залежите в Шмалцбергския забой, измерени по еталона на Желязнокор. Имам определени съмнения за трайността и качеството на запасите в Големия бивник.
Ваймс безсилно понечи да се съсредоточи върху думите на съпругата си. Незнайно защо му се привиждаше, че тя е някъде далеч.
— К’во?…
— Ами, Сам, докато бях в посолството, запълвах си времето с четене. Прегледах онези бележници. Извинявай…
— Госпожо, нима искате да ни докарате до просяшка тояга? — драматично разпери ръце кралят.
— Бихме могли да проявим гъвкавост за условията на доставката — увери го лейди Сибил.
— Клачианците биха платили поне девет цента за първо качество — възрази кралят.
— Вероятно, но клачианският посланик не седи в момента пред вас.
— Нито пък е женен за вас, госпожо — усмихна се кралят. — Което е голяма загуба за него. Добре. Шест, пет и петнадесет.
— Шест и сваляме до пет за партиди над двадесет хиляди варела, твърда цена три и половина за второ качество. За лойта съм склонна да ви предложа тринадесет.
— Звучи приемливо, но ако дадете четиринадесет за бялата лой, ще отстъпя до седем за бледожълтата, която започнахме да добиваме. Трябва да знаете, че и направените от нея свещи са с приемливо качество.
— Уви, шест за тази лой. Не сте проучили докъде се простират залежите и според мен можем да очакваме високо съдържание на ПХП в долните слоеве. Освен това подозирам, че прогнозите ви за количествата в тези залежи са прекалено оптимистични.
— К’ви ПХП, бе? — смънка Ваймс.
— Прегорели хрускави парченца — обясни Сибил. — Обикновено са неимоверно грамадни древни животни, препечени до почерняване.
— Изумявате ме, лейди Сибил — поклати глава кралят. — Не знаех, че имате толкова задълбочени дознания по добив и пречистване на лой.
— Ваше величество, приготвянето на закуска за Сам е цяло образование в тази област.
— Е, как един обикновен крал да се пазари с вас? Нека да са шест. Цените не подлежат на промяна за период от две години… — Кралят забеляза навреме, че Сибил отвори уста. — Добре, добре, три години. Аз съм сговорчив крал, нали разбирате.
— Цени за доставка на пристанището, нали?
— Ох, как да ви откажа?
— Значи се споразумяхме.
— Ще получите документите за подпис сутринта. А сега е време да се разделим. Виждам, че денят на негово превъзходителство е бил наистина безкраен. И така, Анкх-Морпорк ще се къпе в лой. Не мога да си представя какво ще правите с такива количества.
— Ще правим светлина — промърмори Ваймс.
Тъмата го обгърна накрая и той полека се отпусна в отворените обятия на съня.
Сам Ваймс се събуди от миризмата на сгорещена мас.
Обгръщаше го мекота. Всъщност го бе пленила.
За миг заподозря, че е сняг, само че снегът обикновено не е толкова топъл. Най-сетне разпозна пухения уют на посланическото ложе.
Остави вниманието си да се съсредоточи върху миризмата. В нея имаше… оттенъци. И несъмнена съставка на изгоряло. Тъй като гастрономическите предпочитания на Сам Ваймс се простираха от „препечено“ до „карамелизирано“, долови обещание за нещо вкусно.
Промени позата си в леглото и незабавно съжали за постъпката си. Всеки мускул в тялото му изпищя сърдито. Полежа кротко и изчака огънят в гърба му да угасне.
Парченца и късчета от предишните два дни се събираха полека в главата му. Трепна два-три пъти. Ама наистина ли проби леда с главата си? Тъкмо Сам Ваймс ли пристъпи напред да се счепка на свой ред с върколака, който беше достатъчно могъщ да извае с ръцете си цветенце от острието на меч? Вярно ли беше, че Сибил изтръгна планини от евтина лой в пазарлъка с краля? И…
Е, в момента поне беше в удобно топло легло, а закуската го известяваше с аромата си, че е почти готова.
И друг спомен бавно се намести в съзнанието му. Ваймс изпъшка и спусна краката си от постелята. А, не. Няма начин Волфганг да е оцелял от такова падане.
Завлече се гол в банята и завъртя огромните кранчета. Рукна воняща вода.
След минута отново лежеше по гръб. Водата май го сваряваше постепенно, но помнеше добре преспите в гората. Не му се вярваше отново да се стопли дотам, че да ги забрави.
Болката постепенно се отмиваше от тялото му.