Гъмжилото се отдръпваше от пътя на Ваймс. Хората си шепнеха.
— Но пък от друга страна — промълви Тантони отнесено, като че не бе чул нищо, — вие изстреляхте ракетата с единствената цел да го сплашите…
— Ъ?
— А и вие несъмнено не сте могъл да предположите, че по навик ще скочи да хване… експлодиращата ракета…
Ваймс долови, че капитанът репетира обяснения, които ще му се наложи да повтаря неведнъж.
— … защото кучешките приумици на върколаците са, общо взето, непознати на градските жители…
Двамата се спогледаха за миг и Ваймс го потупа по рамото.
— Добра идея, не я забравяй.
Продължи по пътя си и изведнъж до него спря карета — толкова безшумно, без дрънчене на хамути и тропане на копита, че той отскочи встрани.
Конете бяха черни, с плюмажи от черни пера на главите. Стъклата на каретата бяха от опушено до черно стъкло. Липсваше кочияш — поводите бяха хлабаво навити на месингов прът.
Вратичката се отвори и се подаде покрита с воал фигура.
— Ваше превъзходителзтво? Позволете да ви откарам обратно в позолзтвото. Изглеждате преуморен.
— Не, благодаря — навъсено отказа Ваймс.
— Зъжалявам, че наблегнах толкова на черното — сподели лейди Марголота. — Опазявам зе, че именно това зе очаква от мен…
Внезапно Ваймс нахълта в каретата със стъписваща пъргавина.
— Я ми кажете — размаха пръст пред носа й — кой може да изплува нагоре по водопад? Бях готов да повярвам в какво ли не за оня мръсник, но дори той не би успял!
— Озадачаваща злучка — кротко се съгласи вампирката, а каретата без кочияш потегли. — Вероятно зе дължи на звръхчовешката му зила, не мизлите ли?
— Той ритна камбаната и вампирите се сдобиха с малко предимство, а?
— Предпочитам да вярвам, че това е изтинзка благозловия за цялата зтрана. — Лейди Марголота се облегна назад. Нейното кученце с миша муцуна гледаше недоверчиво Ваймс от розовата си възглавничка. — Волфганг беше задизтичен убиец, ужазно отклонение, от което зе бояха дори близките му. Делфина… извинете, Ангуа ще намери покой най-зетне. Винаги зъм я змятала за интелигентна млада дама. Когато замина, направи най-добрия възможен избор. Зега мракът ще бъде не чак толкова зтраховит. Зветът ще зтане малко по-добро мязто за живеене.
— А пък аз ви поднесох Юбервалд на тепсия, тъй ли? — заяде се Ваймс.
— Не говорете глупозти. Юбервалд е огромна земя. Ние обитаваме мъничка чазт от него. Която започва да зе променя. Вие бяхте зъщинзки звеж полъх.
Лейди Марголота извади дълго цигаре от чантичката си и пъхна в него черна цигара, която се запали сама.
— Зъщо като ваз намерих утеха в… друг порок. Това е зорт „Черен Зкопани“. Отглеждат го в непрогледна тъма. Опитайте някой път. З този тютюн можете дори да измазвате покриви, за да не протичат. — Тя издуха тънка струйка дим. — Разбира зе, жал ми е за баронезата. Едва ли е приятно дори за върколак да отгледа чудовище. А баронът… Дайте му кокал з голяма мръвка и той е доволен през целия ден. — Още една струйка. — Моля ви, грижете зе за Ангуа. „Щазтливо земейзтво“ не е от игрите, в които ние — неумрелите, зме озобено изкузни.
— Вие му помогнахте да се върне! Както помогнахте и на мене!
— Но той щеше да зе върне и без това… някой ден. Когато не го очаквате. Щеше да зе втурне по зледите на Ангуа като гладна невезтулка. По-добре беше взичко да звърши днез. — Лейди Марголота го погледна изпитателно през дима. — Вие зте изтинзки талант в гнева, ваша зветлозт. Трупате го за мига, когато ще имате нужда от него.
— Нямаше как да познаете отнапред, че ще го надхитря. Зарязахте ме в снега, без да имам дори сопа в ръцете си!
— Хавлок Ветинари не би изпратил глупак в Юбервалд. — Още пушеци се загърчиха в кабината на каретата. — Е, поне не тъп глупак.
— Познавате го, нали? — присви очи Ваймс.
— Да.
— Вие го научихте на всичко, нали?
Лейди Марголота издуха дима наведнъж през ноздрите си и се засмя лъчезарно.