— Моля за извинение — промълви той. — Опасявам се, че не очаквах посетители. Убеден съм все пак, че този път няма да има проблеми.
Блуп…
— Какво е това? — попита Ветинари.
Блуп…
— Не съм съвсем сигурен, обаче се надявам да е…
В следващия миг стана прекалено шумно за разговори.
На Леонард Куирмски изобщо не му хрумваше, че е затворник. Дори беше признателен на Патриция, че му е предоставил това прекрасно място, където да си работи. Поднасяха му вкусни ястия, редовно му перяха дрехите. И преди всичко го пазеха от онези хора, които незнайно защо искаха да вземат неговите невинни изобретения, създадени да подобрят живота на човечеството, и да ги използват за презрените си жалки цели. Често се изумяваше колко много са и тези хора, и опасните изобретения.
Сякаш целият гений на цивилизацията се стичаше през фуния в една глава, която поради тази причина неуморно кипеше и бълваше. Ветинари често се питаше какво ли би сполетяло човечеството, ако Леонард успее да се съсредоточи само върху едно нещо за повече от час.
Мощният звук стихна.
Блуп…
Леонард предпазливо надникна иззад скамейката и се ухили до ушите.
— Ето! За щастие този път изглежда, че разполагаме с кафе.
— Кафе ли?!
Леонард доближи масата и натисна едно лостче на устройството. Светлокафява пяна се стече в поднесената чаша с шум като от запушена канализационна тръба.
— Друго кафе — обясни Леонард. — Много бързо кафе. Очаквам да ви хареса. Наричам това изобретение „Машината за много бързо кафе“.
— Днешното изобретение, нали? — пожела да се увери Ветинари.
— Да, както се оказа. Щеше да представлява умален модел на устройство, с което да достигнем Луната и други небесни тела, обаче по едно време ожаднях.
— Какво щастливо съвпадение… — Патрицият внимателно отмести експерименталния механизъм за лъскане на обувки, задвижван с педали, и седна на освободилия се стол. — Донесох ви още няколко малки… съобщения.
Леонард едва не запляска с ръце.
— О, прекрасно! Аз привърших работата по онези, които ми оставихте снощи.
Ветинари грижливо избърса пенливото кафе от горната си устна.
— Моля?… Всички ли? Разгадахте шифъра на всички съобщения от Юбервалд?
— О, беше твърде лесно, след като приключих с новото устройство. — Леонард порови в купчината на работната маса и подаде на Патриция няколко гъсто изписани листа. — Но ако не забравяме, че вероятните рождени дати не са безкрайно множество, пък и повечето хора мислят еднакво, шифрите не са прекалено затрудняващо занимание.
— Споменахте някакво ново устройство… — подсказа Ветинари.
— Ами да. То е… Трудно е да се обясни. Засега е доста грубовато, затова пък се справя задоволително с тези простички кодове.
Леонард дръпна покривалото от нещо с приблизително правоъгълна форма. На Патриция му се стори, че то се състои предимно от дървени колелца и дълги тънки пръти, които при поглед отблизо бяха целите покрити с букви и цифри. Немалко от колелцата не бяха идеално кръгли, а овални или сърцевидни, или пък с други любопитни очертания. Щом Леонард завъртя ръчката, всичко се задвижи със сложна мазност, която доста смущаваше в едно напълно механично творение.
— А това как го наричате?
— Ваша светлост, знаете, че не умея да измислям имена. Определям го като „Апарат за неутрализиране на информация чрез пораждане на ефимерни азбуки“, но съзнавам, че не се произнася лесно. Ъ-ъ…
— Да, Леонард?
— Ами… не е ли… неправилно да се четат съобщенията на други хора?
Ветинари въздъхна. Страдащият от угризения мъж пред очите му, който толкова ценеше живота, че при бърсане на прах старателно заобикаляше паяжините, веднъж изобрети механизъм за изстрелване на оловни сачми с ужасяваща скорост. Смятал, че щяло да бъде полезно за защита от опасни зверове. После измисли нещо, с което да бъдат взривявани цели планини. Искал да подпомогне рудодобива. Този човек — както си пиеше чая — с лекота можеше да начертае инструмент за немислимо масово унищожение в празните места около изящната рисунка, въплътила цялата крехка хубост на човешката усмивка. И добавяше подробен списък на номерираните части. А на заядлив въпрос би отговорил: „Но нали тези неща ще направят войната невъзможна? Никой не би се осмелил да ги използва.“
Леонард изведнъж се развесели.
— От друга страна, колкото повече знаем един за друг, толкова по-лесно ще постигнем разбирателство помежду си. Вие ме помолихте и да съставя още няколко шифъра за вас. Съжалявам, ваша светлост, но явно не съм проумял напълно изискванията ви. Какво е сбъркано в първите?