В шията зееше разкъсана рана.
— Има ли някакви близки? — попита Рег.
— Май му се намира един брат нейде из Юбервалд. Пратихме му вест. По кулите, де. Взеха ни двайсет долара! Направо ни разбиха!
— Сещате ли се защо някой е решил да го убие?
Тролът се почеса по главата.
— Ми щото е искал да пукяса. Сериозна причина.
— Но защо са поискали да го лишат от живот? — Рег Шу се отличаваше с безкрайно търпение при нужда. — Да не е имал неприятности?
— Бизнесът не вървеше много напоследък, туй поне го знам.
— Нима? Мислех си, че печелите луди пари.
— Да, де, к’во друго ще си помислиш, ама не всичко, дето му викат „Сонки“, се прави тука. Щото сме станали… — тролът се напъна да възпроизведе трудната дума — … нацир… не, бе, нарицателно понятие. Разни мръсници ни подбиват пазара, имат си вече по-свестни фабрики и измислят нови хитринки. Правят ги с вкус на картофки и сиренце или пък им слагат звънчета, ей таквиз ми ти работи. Господин Сонки пък не щеше и да чуе за тия щуротии, та затуй бизнесът пострада.
— Представям си колко се е тревожил — вметна Рег разговорчиво.
— Честичко се затваряше в канцеларията.
— А, това пък защо? — учуди се подчертано стражник Шу.
— Ми той беше шефът. Нема да го разпитвам, я. Само разправяше, че сме щели да свършим една много извъртяна работа и пак да си стъпим на краката.
— Така ли? — Рег мислено подчерта последното изречение. — Що за работа?
— Де да знам. Шеф ми беше, нема…
— … да го разпитваш, ясно. Предполагам, че никой не е видял убийството, нали?
Огромното лице на трола отново се разкриви от интелектуалния напън.
— Убиецът требе да е видял всичко, пък и господин Сонки…
— А освен тях? — с търпението на мъртвец попита Рег.
— Де да знам.
— Благодаря ви за съдействието — учтиво изрече зомбито. — Ще огледаме тук, ако не възразявате.
— Както щете.
Тролът се върна при казана с похабения каучук.
Рег Шу не се надяваше да намери нещо интересно и не се излъга в очакванията си. Въпреки това прояви присъщото си старание. Такива са си зомбитата. Господин Ваймс му бе внушил да не се захласва прекалено по уликите, защото могат да подведат много коварно. Превръщат се в навик. И накрая щом откриеш дървен крак, копринена пантофка и перо на местопрестъплението, веднага съчиняваш елегантна хипотеза, включваща еднокрака балерина, подготвяща се за участие в „Пилешкото езеро“.
Вратата на канцеларията беше отворена. Трудно беше да се познае дали нещо липсва. Шу прецени, че бъркотията тук е нормалното състояние. Бюро, отрупано с хартии. Господин Сонки се бе придържал към метода „Остави го за после“. На работната маса имаше образци от каучук, разни опаковки, големи шишета с химикали и няколко дървени форми, в които Рег предпочете да не се заглежда особено зорко.
— Ти чу ли — обърна се към Бъги — какво разказа днес за музея ефрейтор Дребнодупе?
Отвори стъкленица с жълтеникав прах и го помириса.
— Не.
— Аз я чух.
Затвори капака на съда със сярата и помириса въздуха на фабриката. Вонеше на течен каучук, тоест на пикливи котки.
— Да, някои неща се забиват в паметта като трънчета. „Извъртяна работа“, а?
Тази седмица отговорник по комуникациите беше стражник Визит, известен и като „Дай на езичника просветляваща брошурка“. Задълженията му се състояха в наглеждане на гълъбите и взиране в сигналните кули — естествено с помощта на стражник Чучур Долен, който беше водоливник. Никой не може да се мери с водоливниците в немигащия поглед. Наемаха ги охотно на работа и в кулите.
Стражник Визит се радваше на заниманията с гълъбите. Пееше им псалми. Слушаха кратките му проповеди, накланяйки главички ту наляво, ту надясно. В края на краищата, казваше си той, нима епископ Рог не е проповядвал на стридите и раците? А в теологическата литература липсваха доказателства, че те са слушали, докато за гълъбите беше сигурен, че попиват всяка негова дума. Вече проявяваха и интерес към брошурките за достойнствата на омнианската вяра — е, засега като материал за изработване на гнезда, но това несъмнено беше добро начало.
Чистеше с четка и парцал прътите, на които кацаха, когато влетя поредната птица.
— А, Зебедина. — Сложи я на ръката си и с другата откачи от крачето й капсулката със съобщението. — Похвално е усърдието ти. Да, това е от стражник Шу. Сега ще получиш зърно, което ни доставят „Джозая Фрумънт и синове“, но всъщност го имаш по милостивата воля на бог Ом.