Изпляскаха криле. Втори гълъб се настани на своя прът. Визит позна Вилхелмина, една от гълъбиците на сержант Ангуа.
Взе капсулката. Тъничкото листче вътре бе навито стегнато и надписано „За кап. Керът — лично“.
Подвоуми се и пъхна съобщението от Рег Шу в пневматичната тръба. Чу мляскащия звук, с който то потегли към дежурната стая. Реши, че другото заслужава по-грижливо отношение.
Керът работеше в кабинета на Ваймс, но не и зад бюрото му. Бе си сложил сгъваема масичка в ъгъла. Клатушкащите се купчини книжа по бюрото не изглеждаха чак толкова островърхи като вчера. Тук-там дори се виждаше плотът.
— Капитане, лично съобщение за вас.
— Благодаря.
— А стражник Шу моли някой от сержантите да отиде в каучуковата фабрика на Сонки.
— Прати ли това съобщение в дежурната стая?
— Да, сър. Пневматичната тръба е полезно нововъведение — добави Визит лоялно.
— Командир Ваймс не е възхитен, но съм сигурен, че все някога пневматичната тръба ще започне да пести времето ни.
Керът разгъна листчето. Визит го наблюдаваше как чете, мърдайки устни беззвучно.
— Откъде долетя гълъбът? — попита след малко.
— Стори ми се изтощен, сър. Сигурен съм, че е излетял някъде извън града.
— Аха. И аз това си помислих. Благодаря ти.
— Лоши новини ли, сър? — Визит надуши повод да утешава и напътства.
— Просто новини, стражник. Не си губи времето тук.
— Слушам, сър.
Когато разочарованият Визит излезе, Керът стана и надникна през прозореца. Видя типична улична сценка от Анкх-Морпорк.
След няколко минути се върна зад масичката, написа няколко реда, пъхна листа в капсулка и я прати по тръбата със съскане на изтормозен въздух.
Скоро сержант Колън се дотътри задъхан по коридора. Керът гореше от желание да осъвременява всекидневието на Стражата. Странно, но посредничеството на пневматичната тръба изглеждаше тъкмо такава необходима новост, много по-модерна от навика на Командир Ваймс да отваря вратата и да крещи кой да се качи при него.
Керът се усмихна лъчезарно.
— Здравей, Фред. Всичко наред ли е?
— Да, сър… — неуверено смънка Фред Колън.
— Добре. Отивам да говоря с Патриция. А ти, Фред, като най-старши от сержантите поемаш командването на Стражата до завръщането на господин Ваймс.
— Да, сър. Ъ-ъ… тоест докато вие се върнете…
— Няма да се върна, Фред. Напускам.
Патрицият гледаше значката на бюрото си.
— … и добре подготвени служители — казваше Керът някъде пред него. — Да не забравяме, че допреди броени години бяхме само четирима. А сега Стражата функционира като машина.
— Така е — съгласи се Ветинари, без да отмества погледа си от значката, — макар някои нейни части да гърмят от време на време. Капитане, не бих ли могъл да ви приканя към повторно обмисляне на решението ви?
— Премислях го няколко пъти. И вече не съм капитан, сър.
— Вие сте необходим на Стражата, господин Айрънфаундърсън.
— Стражата не се крепи само на един човек, сър — възрази Керът, вторачен право напред.
— Не бих искал да си представя какво ще се случи, когато започне да се крепи на сержант Колън.
— Сър, хората понякога не преценяват вярно стария Фред. Той има солидна основа.
— За коя точно част от тялото му говорим, кап… господин Айрънфаундърсън?
— Сър, исках да кажа, че той не се обърква в критични ситуации.
— Той не прави каквото и да било в критични ситуации — подчерта Патрицият. — Освен може би да се скрие. Дори бих си позволил да кажа, че самият той е цяла критична ситуация.
— Решението ми е окончателно, сър.
Лорд Ветинари въздъхна, отметна глава и погледа тавана.
— В такъв случай, капитане, ми остава да ви благодаря за службата и да ви пожелая сполука във всички бъдещи начинания. Разполагате ли с достатъчно пари?
— Спестих немалко, сър.
— Все пак пътят до Юбервалд е дълъг.
Мълчание, после:
— Сър?…
— Да?
— Откъде знаете?
— О, отдавна е измерен. От изследователите, после и от земемерите.
— Сър!
Ветинари поклати глава.
— Да речем, че си послужих с… дедукция. Както и да е, капитане, аз предпочитам да приема, че вие излизате в отпуск с неопределена продължителност. Известно ми е, че никога не сте си го позволявал, откакто сте на служба в града. Убеден съм, че ви се полагат немалко седмици.
Керът си замълча.
— А на ваше място — добави Патрицият — бих започнал издирването на сержант Ангуа от Разклатената порта.
Далеч не веднага Керът промълви тихо: