Ноби го наблюдаваше със смесица от загриженост, дружелюбие и хищнически глад.
— Ох, Ноби, какво ще правя?!
— Ами, капитане — прокашля се Ноби, — офицерите повечето време подписват разни хартийки…
На вратата се почука и нахълта шашнат полицай.
— Сержант, стражник Шу пак настоява някой от по-старшите да се отбие във фабриката на Сонки.
— А, на оня задръстеняк с каучука ли? Добре. От по-старшите, значи. Добре. Ще отидем скоро.
— Казвай „капитан Колън“ — побърза да вметне Ноби.
— Ъ-ъ… а-а, да, капитан, благодаря предварително. — Колън добави по-решително: — И не искам да се самозабравяте!
Стражникът се опули за миг, но се отказа да разнищва тази загадка.
— А долу има един трол, дето иска да приказва с началника…
— Силен в ръката няма ли уста и уши?
— Такова… Силен в ръката още ли е сержант?
— Да!
— Макар че е в несвяст ли?
— Ъ?!
— Ами проснат е на пода, сер… капитане.
— Че к’во иска оня трол?
— Засега иска да пречука някого, ама като гледам, най-много му се ще да махнем скобата от крака му.
Гаспод тичаше насам-натам, почти опрял муцуна в земята. Керът чакаше, хванал юздата на коня си. Жребецът беше породист и скъп. До днес Керът не бе харчил почти нищо от заплатите си.
Накрая кучето седна унило.
— Разправяй ми ти за чудния усет на Патриция… — сопна се сърдито.
— Никаква следа ли няма?
— Ами докарай Ветинари да души, като е толкова печен. Какъв е смисълът да започнем оттука? Най-противното място в целия град! Това е портата към пазара на добитък, нали? Наоколо номерът е тъкмо да не надушиш нищо. Миризмата направо се е просмукала в калдъръма. Ако искаш да откриеш нечия следа, хич не ти трябва да тръгваш оттука.
— Много уместна забележка — сдържано одобри Керът. — Е, коя е най-силната миризма, продължаваща в посока към Главината на Диска?
— На говняните каруци, разбира се. От вчера. В петък сутринта първата им работа е да изринат всичко от оборите.
— Можеш ли да тръгнеш по следата?
Гаспод завъртя очи от досада.
— Ако щеш — и с кофа на главата.
— Добре. Да вървим.
— Значи — подхвана Гаспод, щом врявата и шетнята около портата останаха зад тях — сме подгонили онова момиче, а?
— Да.
— Само ти ли?
— Само аз.
— Без цяла сюрия гончета, поне двайсет-трийсет, а?
— Без.
— Още не ти е дошъл умът в главата, а?
— Още не.
Стражник Шу отдаде чест, макар и начумерен. Доста дълго го накараха да чака.
— Май трябва да кажа „добър вечер“, сержант…
— Капитан — отсече капитан Колън. — Виж ми цвъчката на пагона.
Рег се загледа.
— Рекох си, че наистина е цвъчка. От пиле.
— Засега я драснах с тебешир, щото нямах време да я направя както се полага. Недей да нахалстваш.
— А Ноби как пострада?
Ефрейтор Нобс притискаше мокър парцал към едното си око.
— Малко се поскараха с един неправилно паркирал трол.
— Дори за трол е простак, щом удря дама — промърмори Ноби.
— Ама ти не си дама. Само си носиш маскировката за регулиране на транспортния поток.
— А той откъде знаеше?
— Шлемът ти е на чутурата. И не биваше да му слагаш скоба на крака.
— Фред, той си беше паркиран.
— Щото го е съборила каруца. И ще ми викаш „капитане“.
— Те все си измислят някакви оправдания — заинати се Ноби.
— Рег, я ни покажи тоя мъртвец — прекъсна го Колън.
Огледаха старателно трупа в подземието.
— … и си спомних как Веселка разправяше — обясни стражник Шу, — че в Музея на джуджешкия хляб също смърдяло на котешка пикня и сяра.
— Такава воня не може да се сбърка — поклати глава Колън. — Един ден да поработиш тука — и край на запушения нос.
— Тогава си помислих, сър — продължи зомбито, — дали някой не е искал да направи отливка от копието на Питата.
— Я, сече ти пипето — възхити се Колън. — И ще имат истинската Пита, а?
— Ъ-ъ… Не съвсем, сер… капитане. Но пък ще имат копие на копието.
— Туй законно ли е?
— Не ми е ясно, сър. Но не ми се вярва. Никое джудже обаче не би се заблудило за повече от минутка.
— Че тогава кому е притрябвало да го очисти?
— На баща с тринайсет дечица, а? — подсказа Ноби. — Ха-ха.
— Ноби — сепна се Колън, — стига си опипвал стоката. Хич не отричай! Видях те да си пълниш чантичката с поне две дузини пакетчета.
— Нема лошо — изтътна тролът. — Господин Сонки все разправяше, че за Стражата били безплатни.
— Е, туй е било много… любезно — смънка капитан Колън.
— Ъхъ. Не искал да се развъдят още скапани ченгета по улиците.