Здравомислещата частичка в главата му се питаше дали пък офицерите не са предназначени за преграда между сержантите и всички тези гов… глупотевини, за да си вършат на спокойствие сержантската работа.
Капитан Колън си пое дъх на чести пресекулки.
А от друга страна, щом хората му започват да отмъкват захарните бучки, как ще има ред! Опази захарта и всичко друго ще се оправи!
Ето го разковничето!
Обърна се и погледът му отново срещна хартиения хълм, който стърчеше обвинително в ъгъла на кабинета.
После се спря на празната камина.
Нали в това му беше цаката на офицерството? Да вземаш решения!
Редови стражник Визит слезе съсипан в дежурната стая, която се бе напълнила с полицаи от две смени.
Всички се трупаха около едно от бюрата, върху което лежеше леко калната Гранитна пита.
— Стражник Бедрогриз я намерил на Зефирната улица — обясняваше сержант Силен в ръката. — Захвърлена ей така. Крадецът сигурно се е уплашил.
— Много далеч от музея… — обади се Рег Шу. — Защо да я мъкне през целия град и да я остави в тузарски квартал, където все някой е щял да се спъне в нея?
— О, горко ми, о, покруса — завайка се Визит.
Чувстваше, че е несправедливо пренебрегнат заради един… би казал „езически идол“, но не искаше джуджешка брадва да го съсече през коленете.
— К’во става, коремчето ли те присвива? — попита с небрежно съчувствие Ноби.
— Понижен съм в редови стражник.
— Какво? Защо? — сепна се Силен в ръката.
— Ами… не е много ясно.
— Е, това е вече прекалено! — кипна джуджето. — Вчера той уволни трима от нашите в участъка при „Кукличките“. Няма да се помайвам, докато изрита и мен. Тръгвам към Сто Лат. Там никога не достигат добре обучени стражници. А аз съм сержант и ще мога да се пазаря за заплатата.
— Слушай — намеси се Ноби, — и Ваймсчо по цял ден ръси неприятни лафове. Чувал съм го от сутрин до вечер.
— А, не е същото.
— Как тъй?
— Защото той е господин Ваймс. Помниш ли размириците на Лесната улица миналата година? Един тип замахна да ми смаже главата с боздуган, когато ме събориха, но господин Ваймс му се изпречи и пръв го прасна по тиквата.
— Право думаш — потвърди стражник Сечиколяно. И той беше джудже. — Когато те натикат в ъгъла, господин Ваймс все се оказва до теб.
— Ама старият Фред… Нали си го знаете Фред Колън? — жално промълви Ноби, докато изливаше врящата вода от котлето в чайниче за запарка. — Работата на ченгето я владее и отвътре, и отвънка.
— Да — потвърди Сечиколяно, — както той си я знае.
— А бе, исках да кажа, че е в Стражата по-дълго от всеки друг.
Чуха се няколко думи на джуджешки. По-ниските стражници се ухилиха.
— Туй к’во беше? — настрои се подозрително Ноби.
— Ами в приблизителен превод — изрече сержант Силен в ръката — звучи така: „И задникът ми открай време е задник, ама аз не го слушам за нищо.“
— Глоби ме половин долар, че изнудвам гражданството! — наежи се Сечиколяно. — И кой, моля ви — Фред Колън! Че той само дето не тръгва на патрул с пазарска торба в ръка! Аз какво толкова направих — изпих една безплатна халба в „Грозда“, обаче научих, че Уоли Луксозния пак е пълен с парици. Струва си да го знаем. Помня как излизах да патрулирам с Фред Колън, когато започнах тук. Едва не си слагаше салфетка под брадичката, щом доближим някоя закусвалня. „О, не, сержант Колън, за нищо на света няма да приемем пари от вас!“ Започваха да му подреждат масата, когато го видеха отдалеч.
— Всички го правят — вдигна рамене Силен в ръката.
— Ама не и капитан Керът — честно възрази Ноби.
— Капитан Керът си беше… единствен.
— Аз какво да правя сега? — сети се Визит и размаха намацаното с мастило листче. — Господин Ваймс спешно се нуждае от информация!
Силен в ръката прочете съобщението.
— Е, няма да е трудно. Старият Узи Трезвеника от улица „Кикълбъри“ е чистач там от години, а ми дължи услуга.
— Щом ще пращаме съобщение до господин Ваймс — обади се и Рег Шу, — трябва да му пишем за Сонки и за Питата. Нали така ни заръча? Докладът ми е готов.
— Но защо? Той е на хиляда километра оттук.