— Храната ли? — смънка Керът.
Ангуа се появи пред очите му, облечена в кожена куртка и панталон. Застана над него и се вторачи, опряла юмруци на кръста си. Гаспод се изуми — Керът успя да се надигне на лакти, отмествайки няколко вълци.
— Ти ли ни дебнеше? — попита той.
— Не, те. Мислеха те за безнадежден тъпанар. Чух воя им. Прави бяха! Нищо не си хапвал от три дни! А тук горе зимата не праща намеци за пристигането си, ами се стоварва за една нощ! Защо се държа толкова глупаво?!
Гаспод огледа полянката. Ангуа бе разпалила наново огъня. Не би повярвал, ако не го видя с очите си — истински вълци влачеха в зъбите си истински сухи клони, за да й помогнат. А друг от тях се върна с малък сръндак, все още тлъст от есенната паша. Слюнките на кучето се стичаха изобилно от миризмата на печено месо.
Нещо човешко и сложно се случваше между Керът и Ангуа. Звучеше като разгорещен спор… обаче миризмите им отричаха това. Гаспод всъщност смяташе, че е схванал същината на поредицата от случки. Самката бягаше, самецът я гонеше. Все така ставаше. Да, де, в повечето случаи самците бяха двайсетина, от всякакви кръстоски на породи и размери, но Гаспод допускаше, че при хората има и изключения от това правило.
Предполагаше, че Керът съвсем скоро ще забележи грамадния мъжкар до огъня. И тогава щяха да хвръкнат мръвки и козина. Такива са си хората…
Гаспод нямаше никаква представа за собствения си произход. В родословното му дърво би трябвало да са участвали някой териер, също и шпаньол, но преди всичко множество помияри от сой. Вярваше обаче с цялата си душа, че у всяко куче има вълча частичка. В момента неговата му подсказваше разпалено, че дори не бива да зяпа звяра, излегнал се край огъня.
Не че от този вълк лъхаше свирепост. Не беше необходимо. И в тази отпусната поза излъчваше самоуверена мощ. Макар да не побеждаваше в уличните схватки, Гаспод все пак оцеляваше. Срещу това животно не би се изправил дори с подкрепата на два-три лъва и опитен дървар с тежка брадва в ръце.
Реши да се примъкне до една самка, която се взираше надменно в пламъците.
— Здрасти, кучко.
— Какво зи позволяваз?!
Той преосмисли стратегията си.
— Здравей, лисичке… тоест миличка вълчице.
Забележимото понижение в психическата температура го подсети, че и този път сбърка подхода.
— Приветствам ви, госпожице — добави с надежда.
Муцуната й все пак се обърна към него. Очите й се свиха до цепки.
— Ти какво зи?!
От всяка сричка сякаш падаха парченца лед.
— Ами наричат ме Гаспод — отвърна с налудничава бодрост. — И съм куче. Това си е нещо като вълк. А твоето именце как звучи?
— Махни зе.
— Не съм искал да те обидя. Чувал съм, че вълците се събирали с един партньор за цял живот, а?
— И какво?
— Ех, да можех и аз…
Гаспод се смръзна — челюстите на вълчицата щракнаха на сантиметър от муцуната му.
— Там, откъдето идвам, закузваме з твари като тебе!
— Всичко е ясно — промърмори той, отстъпвайки полека. — А бе, не знам какво става в тоя свят. Опитваш се да бъдеш дружелюбен, а как ти отвръщат?…
До огъня хората се оплитаха в отношенията си. Гаспод се излегна наблизо.
— Можеше да ми кажеш — укорно изрече Керът.
— Твърде дълго беше за обясняване. Ти искаш да разбереш всичко. А и не те засяга. Свързано е със семейството ми.
Той посочи вълка.
— Да не ти е роднина?
— Не. Той ми е… приятел.
Ушите на Гаспод трепнаха. „Ха сега, де…“
— Доста е едър за вълк — проточи Керът, като че запълваше с нова информация паметта си.
— Просто е много голям вълк — вдигна рамене Ангуа.
— И той ли е върколак?
— Не.
— Просто вълк?
— Да — саркастично натърти Ангуа. — Просто вълк.
— А как се казва?
— Не би възразил, ако го наричаш Гавин.
— Гавин ли?
— Преди време изял мъж на име Гавин.
— Целия ли?
— Не, разбира се. Но достатъчно, за да не залага онзи вълчи капани. — Ангуа се усмихна. — Гавин е… уникален.
Керът се усмихна на вълка. Взе дебело парче дърво и му го подхвърли внимателно. Вълкът го улови между зъбите си досущ като куче.
— Убеден съм, че ще се сприятелим — сподели Керът.
— Не бързай толкова — охлади надеждите му Ангуа.
Незабелязаният от никого Гаспод наблюдаваше как Гавин съвсем бавно стисна челюсти и прегриза дървото, без да отделя погледа си от Керът.