— Нищо такова не съм виждал — заяви Колън, а цветът се оттичаше от лицето му.
— Уверен съм, че го оставих, сър — натърти Шу.
— Не бих могъл да се объркам за толкова важен факт, сър.
— Виждаш колко съм зает! — отсече Колън. — Кажи на някой от сержантите да се оправи с тая история!
— Сър, не останаха други сержанти освен Кремъчко, а той през цялото време пита какво трябва да върши. Освен това, сър, старшият офицер трябва също да подпише нареждането…
Колън се подпря на юмруците си и закрещя:
— „Трябва“, тъй ли било? Ама че наглост! „Трябва“, а? Всички вие сте големи късметлии, че някой ви е дал работа! Сбирщина зомбита, побърканяци, градински украси и камънаци! До гуша ми дойде от вас!
Шу се отдръпна извън далекобойността на облака от слюнки.
— В такъв случай, сър, опасявам се, че ще отнеса въпроса до Гилдията на стражниците.
— Гилдия на стражниците ли? Ха! Че откога има и такава гилдия?
— Ами не мога да кажа точно — вметна ефрейтор Нобс, който се вмъкна в кабинета. — Сега колко е часът? Има я поне от два-три часа. Добрутро, капитане.
— Ноби, ти к’во правиш тука?
— За вас съм господин Нобс, капитане. Щом искате да знаете, аз съм президент на Гилдията на стражниците.
— Няма такава проклетия!
— Законно открай докрай, капитане. Регистрирана е в двореца и тъй нататък. Да се чуди човек как всички се записаха тутакси. — Ноби измъкна омацания си бележник. — Имаме някои проблеми да обсъдим с вас, ако ни отделите време.
— Няма да го търпя туй! — изрева пламналият като божур Колън. — Ами че то си е държавна измяна! Всички сте изритани! Всички сте…
— Всички сме в стачка — уточни Ноби невъзмутимо.
— Не може да сте в стачка, щом съм ви изритал!
— Стачният ни щаб е в задната зала на „Кофата“ — съобщи Ноби.
— Ха, в мойта кръчма! Забранявам ви да стачкувате в дупката, където аз пия!
— Ще ни намерите там, когато решите да обсъдим нашите условия. Да вървим, събратя. Вече и официално имаме сериозни разногласия с началството.
Излязоха.
— Хич не си правете труда да се връщате! — изкрещя Колън.
Начук не беше какъвто очакваше да го види Ваймс. Вярно, трудно би обяснил какви са очакванията му и все пак гледката не отговаряше на тях.
Градът заемаше тясна долина с криволичеща сред сградите буйна река. Имаше крепостни стени. Изобщо не приличаха на онези в Анкх-Морпорк, които отначало бяха започнали да възпират разрастването му, а после се бяха превърнали в безплатен строителен материал. За тези стени напълно важаха понятията „вътре“ и „вън“. По хълмовете се виждаха замъци. Всъщност по повечето хълмове. А пътят беше препречен с висока порта.
Детритус потропа по покрива на каретата. Ваймс подаде глава през прозореца.
— Нек’ви типове стоят на пътя — съобщи тролът. — И си имат от ония остри али-бали.
Ваймс се взря напред. Шестимата стражници наистина носеха алебарди.
— Тия пък какво искат? — промърмори той.
— Предполагам, че и те ще настояват да проверят документите ни — обади се Иниго, — както и да претърсят каретата.
— Документите са едно — отсъди Ваймс, излизайки на пътя, — а ровичкането в нашия багаж — съвсем друго. Тоя номер го знам наизуст. Нищичко не търсят, ами се опитват да ни покажат кой тук е шефът. Ти ела да превеждаш. И не се тревожи, много дипломатично ще се държа.
Двамата, които препречваха достъпа до портата, носеха шлемове и държаха оръжия, но униформите им не се вписваха в представите на Ваймс за нормалното. Мислено отбеляза, че стражниците не бива да се обличат в съчетание от червено, синьо и жълто. Така се виждаха отдалеч. Самият той предпочиташе униформа, която го слива с околността.
Извади значката си от джоба и закрачи към тях с приветлива усмивка.
— Повтаряй на техния език, господин Скимър. — Той повиши глас. — Здравейте, колега, както виждате, аз съм Командир Ваймс от…
Едно острие се завъртя към него. Ако не беше спрял, Ваймс щеше да се наниже като на шиш.
Иниго застана пред него, вече разтворил кожената си чанта. Размахваше няколко внушителни къса хартия и изричаше подходящи изрази. Един от стражниците взе документ от ръцете му и се вторачи в редовете.
— Съзнателно оскърбление — подхвърли Иниго с ъгълчето на устата си, без усмивката му да се разкриви. — Някой желае да провери как ще реагирате, мхъ-мхъ.
— Тия ли?
— Не. Наблюдават ни.
Документът беше върнат, придружен от рязка реплика.
— Капитанът заяви, че поради настъпилите извънредни обстоятелства ще претърси каретите — преведе Иниго.