— Клач ли? Че те са още по-далеч от Юбервалд в сравнение с нас! Защо да си губят времето?… — Командирът на Стражата се запъна. — Ей, какви глупости ръся. Та къде са мангизите, значи?
— Моля?
— Сър, тая приказка казваше някогашният ми сержант, щом започнеше да се пита какво става. Познай къде са мангизите и си свършил половината работа.
Ветинари излезе иззад бюрото и застана до големия прозорец с гръб към тях.
— Голяма страна е Юбервалд — промълви сякаш на стъклото. — Мрачна. Тайнствена. Древна…
— С огромни недокоснати залежи от въглища и желязна руда — добави Керът. — И лой, разбира се. Най-качествените свещи, мас за лампи и сапуни се произвеждат от находищата в Шмалцберг.
— Защо? Имаме си собствени кланици, нали?
— Сър, Анкх-Морпорк изразходва огромни количества свещи.
— Ама не си пада много по сапуна — уточни Ваймс.
— Сър, лойта и мазнините се използват за най-разнообразни цели. Не е възможно сами да задоволим нуждите си.
— Аха-а… — натърти Командирът на Стражата.
Патрицият въздъхна.
— Сигурно разбирате, че се надявам да укрепим търговските си връзки с различните народности в Юбервалд. Но всичко там е крайно нестабилно. А вие, Командир Ваймс, знаете ли достатъчно за тази страна?
Ваймс, чиято представа за географията беше микроскопично точна в радиус десетина километра около Анкх-Морпорк и просто микроскопична отвъд тези предели, кимна неуверено.
— Само че това всъщност не е страна — напомни Ветинари. — По-скоро е…
— Нещото преди появата на страните — продължи вместо него Керът. — Преди всичко укрепени градчета и частни владения, които не са разделени с истински граници, а с изобилие от гъсти гори. Постоянно тлеят някакви вражди. И няма закони освен онези, които местните господари налагат, затова пък процъфтяват всевъзможни видове бандитизъм.
— Ах, колко е различно от традициите и обичаите на нашия мил роден град! — процеди Ваймс през зъби, но не особено тихо.
Патрицият го изгледа невъзмутимо, а Керът витийстваше неуморно:
— В Юбервалд джуджетата и троловете не са изгладили отдавнашните си разногласия, а обширни територии са под властта на феодални вампирски или върколашки кланове. Трябва да споменем и местностите с необичайно висок магически фон. С други думи — хаос, насред който е трудно да се повярва, че вече сме във Века на Плодния прилеп. Но винаги остава надеждата, че положението ще се подобри и Юбервалд ще има щастието да се присъедини към общността на останалите народи.
Ваймс и Ветинари се спогледаха. Понякога словата на Керът звучаха като есе за обществените ценности, написано от църковно хористче, което е било зашеметено с тояга.
— Добре казано — съгласи се Патрицият след кратко умуване. — Но до този радостен ден в бъдещето Юбервалд си остава мистерия насред главоблъсканица, обвита в загадъчност.
— Я да видим схванал ли съм нещичко — обади се Ваймс. — Юбервалд е досущ варен лоен пудинг, който всички са зърнали изведнъж. А коронацията е удобен повод за всички ни да се втурнем натам с ножове, вилици и лъжици в ръце, за да си напълним чинийките догоре, тъй ли?
— Ваймс, вникваш майсторски в политическите реалности. Липсва ти само подходящият речник. Очевидно е, че и Анкх-Морпорк ще изпрати свой представител. По-точно — посланик.
— Не намеквате, че аз трябва да участвам в техните бъркотии, нали? — осведоми се Ваймс.
— О, немислимо е да изпратя там Командира на Градската стража. В повечето области на Юбервалд изобщо не са дорасли до идеята за съвременна институция, налагаща спазването на реда и законността.
Ваймс си отдъхна.
— Затова ще възложа тази мисия на дука вя Анкх.
Ваймс се изправи като дъска.
— В онези краища преобладават феодалните нрави — обясни лорд Ветинари. — Придават прекалена тежест на титлите…
— Не приемам заповед да замина за Юбервалд!
— Заповед ли, ваша светлост? — горестно се учуди Патрицият. — Ох, колко жалко, сигурно не съм разбрал правилно лейди Сибил… Тя сподели с мен вчера, че ваканция далеч от Анкх-Морпорк ще ти се отрази неимоверно добре…
— Говорил сте със Сибил?!
— Да, на приема в чест на новия президент на Гилдията на кроячите. Доколкото си спомням, Ваймс, ти си тръгна рано. Повикаха те заради някакво произшествие. Лейди Сибил спомена, че ти май си на работа денонощно и от дума на дума… Ох, надявам се да не дам повод за някакъв съпружески спор…