— Донякъде опростено, но в крайна сметка вярно обобщение — съгласи се Иниго, изтръсквайки някакви прашинки от раменете на Ваймс.
— А после всичко се оплело още повече, джуджетата се възмогнали, защото ги има от единия край на Юбервалд до другия и поддържат връзка помежду си…
— О, да, подредбата на техния живот е устойчива на всякакви политически сътресения…
— И накрая стигнали до… Как му викаха? Диета от бръмбари ли беше?
— Диета на Буболечките, мхъ-мхъ. В Юбервалд „диета“ означава събрание, а Буболечките е важен град нагоре по течението на реката. Прочут е със своите пирожки от ленени влакна. Стигнали до… споразумение. Никой не може да започне война срещу останалите и така всички живеят в мир. Не се отглежда чесън, не се добива сребро. А върколаците и вампирите са обещали, че тези пособия няма да са необходими. Мхъ-мхъ…
— Всичко се крепи на юнашко доверие — поклати глава Ваймс.
— Но пък споразумението се спазва.
— А какво са мислели хората за цялата тая история?
— Е, ваша светлост, хората открай време са нещо като страничен шум в историята на Юбервалд.
— Не им ли е доста скучно на неумрелите при такъв живот?
— О, по-схватливите сред тях са убедени, че старите времена няма как да се върнат.
— Да, в туй винаги е бил номерът — промърмори Ваймс, нагласяйки шлема на главата си. — Да попаднеш на схватливите, а не на другите. Как стоят нещата при джуджетата?
— Ваша светлост, бъдещият Низш крал е известен с прозорливостта си. Мхъ-мхъ.
— Какво му е мнението за Анкх-Морпорк?
— Може да го мрази, може и изобщо да не мисли за него. Общо взето, не вярвам да сме му особено симпатични.
— Нали уж Албрехт не можел да ни понася?
— Не е точно така, ваша светлост. Албрехт ще бъде най-щастлив, ако може да изравни Анкх-Морпорк със земята. На Рис само му се иска да ни нямаше на света.
— Ей, аз пък го мислех за свестен!
— Ваша светлост, по пътя дотук ви чух да изразявате крайно неласкави съждения за Анкх-Морпорк, мхъ-мхъ.
— Да, ама аз живея там! На мен ми е позволено! Туй си е чист патриотизъм!
— Ваша светлост, в целия свят — необяснимо защо — се чуват определения за „свестен“, в които не се подразбира „обожава Анкх-Морпорк“. Осмелявам се да предвидя, че и сам ще се убедите в това. С другите двама е значително по-лесно да се спогодите. Може би именно лейди Марголота ни изпита с малката хитрина на стражниците снощи. И тъкмо тя ме прати да ви върна в града. Покани ви да пийнете по нещо.
— Аха.
— Тя е вампир, мхъ-мхъ.
— Какво?!
Иниго въздъхна.
— А аз вече се надявах, че разбирате. Вампирите просто са част от Юбервалд. Те принадлежат на тази земя. Боя се, че ще се наложи да се примирите с това. Както чувам, напоследък се сдобиват с кръв чрез… уговорки. Някои хора се стъписват от гръмките титли.
— Да му се не знае…
— Именно. Във всеки случай нищо не ви заплашва. Не забравяйте, че имате дипломатически имунитет, мхъ-мхъ.
— Не видях да ми върши работа в прохода Вилинос оня ден.
— А, онези бяха обикновени бандити.
— Тъй ли било? Твоят човек Слийпс появи ли се отнякъде? Не отиде ли да попиташ в местната Стража?
— Тук няма Стража, каквато си я представяте. Нали ги видяхте? Те… пазят портата и налагат волята на градските управници, мхъ-мхъ, а не бдят за спазването на закона. Но вече попитах подходящите хора.
— Сибил трябва ли да дойде с мене за тия церемонии?
„И ние бяхме такива стражници преди не чак толкова много време…“
— Обикновено се представя само новият посланик, придружен от подчинените си.
— Да, но Детритус ще остане тук да я наглежда, бива ли? Сутринта Сибил ми каза, че къщата имала нужда от килими. Никой не може да я спре, когато се настрои да мери и да купува. Ще взема Веселка и едно от ония момчета пред посолството, за да спазим обичая. Нали и ти ще дойдеш?
— Присъствието ми не е наложително, сър. Новият кочияш знае пътя. А морпоркският в края на краищата е езикът на дипломатите… Аз ще проведа някои проучвания.
— От ония, в които трябва да се пипа изтънко ли?
— Несъмнено, ваша светлост.
— Ако са го убили, туй не е ли враждебен акт, както му казвате?
— И да, и не, ваша светлост.
— Как тъй?! Слийпс беше… тоест още си е наш човек!
Иниго не успя да прикрие смущението си.
— Зависи… точно къде е бил и с какво се е занимавал…
Ваймс го зяпна озадачено, после тухличките на мисълта му се подредиха.