Имало един вид щурче, което можело да живее в мините. Започвало да цвърчи силно, щом надуши гризу. Затова бомбаджията си носел щурче в кутийка, закрепена на шапката.
Когато животинката запеела, особено самонадеяният или самоубийствено настроеният бомбаджия просто се отдръпвал, подпалвал факела в края на дългия прът и го пъхал пред себе си. Предпазливият се отдръпвал още по-назад и изстрелвал с прашката огнено парцалено кълбо към невидимата смърт. И едните, и другите разчитали на дебелите си дрехи да ги опазят от взрива.
Отначало опасният занаят не се предавал от поколение на поколение в родовете, защото коя би се омъжила за бомбаджия? Смятали ги за ходещи мъртъвци. Но понякога младо джудже се решавало да стане бомбаджия. Семейството му се гордеело с него, сбогувало се с храбреца и го отписвало като покойник. Така било по-леко за всички.
Случвало се обаче бомбаджията да се завърне от дълбините. Оцелелите продължавали да оцеляват, защото това се постига най-добре с трупане на опит. Понякога споменавали оскъдно какво чуват, щом останат сами долу… Почукването на мъртвите джуджета, които искат да се завърнат в света, далечният кикот на Аги Чукокрадеца, туптенето на сърцето в тялото на гигантската костенурка, която носи света върху черупката си.
Бомбаджиите ставали крале.
Ваймс слушаше с увиснало чене. И се чудеше защо, по дяволите, джуджетата си въобразяват, че нямат нито вяра, нито жреци. Да бъдеш джудже си е цяла религия! Някои отивали в мрака за доброто на рода, чували разни неща, душите им се променяли и се завръщали да разкажат…
А преди петдесетина години едно от по-сръчните анкх-морпоркски джуджета налучкало, че ако покриеш с гъста мрежичка пламъка на лампата, той само ще се оцвети в синьо от експлодиращия газ, но взрив няма да последва. Изобретението имало огромен принос за благото на джуджетата и — както става почти винаги в подобни случаи — незабавно предизвикало междуособна война.
— Оттогава има два вида джуджета — сподели Веселка. — Онези от Меден рудник, които си служат с новата лампа и взривателя с дълъг фитил, и другите от Шмалцберг, които се придържат към старите похвати. Разбира се, всички си оставаме джуджета, но… отношенията ни са доста нажежени.
— Не бих и очаквал да е иначе.
— Е, всички джуджета признават колко важна е ролята на Низшия крал, обаче…
— … недоумяват защо бомбаджиите и досега имат толкова власт?
— Печално е — умърлуши се Веселка. — Казвала ли съм ви, че и моят брат Снори стана бомбаджия?
— Май не си.
— Загинал при взрив някъде под Борогравия. Поне вършеше каквото му беше по сърце. — Тя помълча и уточни: — Е, до мига, когато го е погълнала взривната вълна. След това едва ли…
Каретата вече се друсаше по планинския склон от едната страна на града. Ваймс стрелна с поглед малкия кръгъл шлем до себе си. Чудно, все си мислиш, че познаваш някого, а то какво излиза?…
Колелата изтракаха по гредите на подвижен мост.
На пръв поглед този замък можеше да бъде превзет от малък взвод зле въоръжени войници. Строителят не бе мислил за укрепления. Явно се бе повлиял от народните приказки, вероятно и от някоя многоетажна торта. Замъкът бе създаден за разглеждане. За целите на отбраната може би щеше да е по-добре, ако нападнатият си покрие главата с одеяло.
Каретата спря в двора. Ваймс се втрещи — позната фигура в оръфано черно палто се затътри откъм изхода.
— Игор?
— Да, гошподарю?
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Аж… отварям вратата, гошподарю.
— Но защо не си…
Чак сега Ваймс долови мъничките разлики. Очите на този Игор бяха с еднакъв цвят, а и някои белези бяха на други места.
— Извинявай — смънка Ваймс. — Помислих те за Игор.
— А, говорите жа братовчед ми Игор — сети се Игор. — Той работи в пошолштвото. Как е той?
— Ъ-ъ… изглежда ми… добре. Доста… добре. М-да.
— Не ви ли е шпоменавал как ше шправя ш живота Игор? — попита Игор, влачейки крака с такава скорост, че Ваймс подтичваше, за да не изостане. — Никой от наш няма новини от него, дори Игор, ш когото ша ошобено ближки.
— Извинявай, но… Всички в семейството ви ли се казвате Игор?
— О, да, шър. Така не ше объркваме.
— Нима?
— Да, шър. Вшички видни ошоби в Юбервалд не биха ши пожволили да наемат друг шлуга ошвен Игор. Штигнахме, шър. Гошподарката ви очаква.
Минаха под една арка и Игор вече отваряше врата с далеч повече пирони по нея, отколкото позволяваше приличието. Пред тях се откри коридор.