— Туй последното казахте ли го или не? — провери Ваймс, затънал до гуша в блатото на дипломацията.
— В никакъв злучай. Знаете ли, че Гранитната пита е открадната?
— Джуджетата разправят, че нямало такова нещо.
— Вярвате ли им?
— Не.
— Но без Питата не може да зе проведе коронация, извезтно ли ви е това?
— Значи ще чакаме, докато опекат нова?
— Не. Няма да има Низши крале — обясни лейди Марголота. — Въпроз на законна приемзтвенозт, нали разбирате. Питата е неин зимвол още от времето на Б’хриан Кървавия топор. Зпоред преданието зеднал на нея, докато била още топла, и озтавил своя… отпечатък върху джуджешките дела.
— Тоест кралското достойнство се е предавало от г… от задни части на задни части?
— А хората вярват в безплътната зила на короната, нали?
— Е, да, но тя поне се слага отгоре!
— Трябваше да зпомена трона в такъв злучай — въздъхна тя. — Различните рази вярват в какви ли не чудатозти. Корони. Реликви. Чезън. Впрочем ще има гражданзка война и Албрехт непременно ще зе наложи като предводител. Той ще прекрати взякаква търговия з Анкх-Морпорк. Знаете ли, че зпоред него вашият град е въплъщение на злото?
— И аз съм убеден в същото — натърти Ваймс. — Нали живея там…
— Както научих, имал намерение да обяви взички джуджета от Анкх-Морпорк за д’храрак — продължи вампирката. Ваймс чу, че Веселка изохка тихичко. — Това означава „неджуджета“.
— Леле, колко се надува тоя… — изсумтя Ваймс. — Не вярвам нашите джуджета да си загубят съня заради него.
— Ъ-хъм… — обади се Веселка.
— Права е, зър Замюъл. Младата дама не напразно зе тревожи. Най-добре зе взлушайте в мнението й.
— Извинете — леко се навъси той, — но вас какво ви засяга?
— Зър Замюъл, наизтина ли изобщо не пиете?
— Наистина.
— Дори по едничко?
— Нищо — потвърди той малко по-рязко. — Трябва да знаете защо, щом сте ме…
— И взе пак държите половин бутилка в най-долното чекмедже, за да изпитвате позтоянно волята зи. Това подзказва, че зте от онези хора, които нозят пуловерите зи з бодливата зтрана навътре.
— Ех, как ми се ще да науча кой ви е подшушнал всички тия нещица!
Лейди Марголота въздъхна, а Ваймс вече подозираше, че се е издънил на нещо като изпит.
— Аз зъм богата, зър Замюъл. Така е обикновено при вампирите. Не ви ли е извезтно? Доколкото знам, зпоред лорд Ветинари информацията е валута. Но взеки знае, че валутата винаги е водела до информация. Не е нужно парите да говорят, дозтатъчно е да злушат.
Тя млъкна и се взря във Ваймс, сякаш бе решила само да слуша. Той зашава неловко под този втренчен поглед.
— Как е Хавлок Ветинари? — попита лейди Марголота.
— Патрицият ли? Ами… добре си е.
— Би трябвало вече да е възразтен човек.
— Тъй и не научих на колко години е — вдигна рамене Ваймс. — Май е горе-долу на мойта възраст.
Тя се изправи неочаквано.
— Зър Замюъл, благодаря за интерезния разговор. Надявам зе, че и лейди Зибил е добре.
— Ъ-ъ, да.
— Чудезно. Толкова зе радвам. Уверена зъм, че отново ще зе зрещаме. Игор ще ви изпрати. Предайте моите поздрави на барона, когато отидете при него. Потупайте го по главата от мен.
— Веселке, какво беше туй, да му се не знае? — изсумтя Ваймс, когато каретата потегли обратно по наклонения път.
— Кое по-точно, сър?
— Ами всичко, като си помисля. Защо анкх-морпоркските джуджета да се ядосват, ако някой обяви, че изобщо не са джуджета? Те нали ще си знаят какви са?
— Сър, тогава няма да са обвързани с джуджешкия закон.
— Не съм си и помислял, че в момента са обвързани.
— Сър, важното в закона е… че определя как да живееш. Браковете, погребенията, такива неща. Браковете вече няма да са законни. На старите джуджета ще бъде забранено да се връщат в родината, за да бъдат погребани там. Това е ужасно! Всяко джудже си мечтае когато остарее, да се завърне и да си има своя малка мина.
— Всяко? Дори родените в Анкх-Морпорк ли?
— „Родина“ може да означава какво ли не — разпери ръце Веселка. — Ще има и други затруднения. Договорите също няма да са валидни. А на джуджетата им харесва да разчитат на строго определени правила.
— Е, в Анкх-Морпорк също си имаме закони. Поне в известен смисъл.
— В отношенията помежду си джуджетата предпочитат своя закон.
— Хващам се на бас, че на ония от Меден рудник също няма да им хареса, ако туй стане.