Ваймс оглеждаше новата пещера. Две джуджета стояха до края на вече спокойния воден кръг. Изглежда те се занимаваха с механизмите на шлюза.
— Да продължим ли нататък? — подкани Дий.
Излизащият от пещерата коридор се стесняваше рязко. По едно време Ваймс трябваше да върви прегънат на две. Под краката му изтракаха метални плочи, усети ги да се местят лекичко. После се изправи, мина под поредната арка и там…
Или джуджетата бяха издълбали вътрешността на неимоверно огромна кристална друза, или грижливо бяха облицовали малката кухина с кварцови плочи — всяка повърхност отразяваше пламъчетата на двете малки свещи, поставени върху колони на пясъчния под. След тъмните тунели Ваймс почти ослепя.
— Ето, вижте — изрече унило Дий — къде трябваше да бъде Питата.
Върху кръглия плосък камък между двете колони несъмнено нямаше нищо.
Отзад водата шумеше в естествен извор, заобикаляше в две поточета камъка и изчезваше в още един каменен улей.
— Добре, разкажете ми всичко — помоли Ваймс.
— Установихме преди три дни, че Питата е изчезнала. Сънльо Дългопръст пръв забелязал, че я няма, когато влязъл да смени свещите.
— Туй ли му е работата?…
— Да. Началникът по свещите.
— Аха.
— Много отговорна длъжност.
— Сигурно. Видях по колко горите наведнъж. Колко често влиза тук?
— Идваше всеки ден.
— Идваше ли?
— Вече не заема длъжността.
— Защото е основният заподозрян ли?
— Защото е мъртъв.
— И как умря по-точно? — бавно и натъртено попита Ваймс.
— Той… е посегнал на живота си. Не се съмняваме в това, защото се наложи да изкъртим вратата на неговата пещера. Беше Началник по свещите в продължение на шестдесет години. Според мен не е могъл да понесе, че го подозират.
— И аз непременно бих го заподозрял.
— Той не е откраднал Питата. Поне това знаем.
— Но под тия дрехи, дето ги носите, може да се скрие какво ли не. Не са ли го претърсвали?
— Никога! Ами… Ще трябва да ви покажа. — Дий продължи още малко по металния под на коридора. — Нали ме виждате, ваше превъзходителство?
— Разбира се.
Плочите кънтяха глухо под стъпките на джуджето.
— Нека нося нещо, когато се връщам. Дайте ми вашия шлем, моля. Само за момент.
Ваймс сложи шлема си в ръцете на Дий, който тръгна към изхода. Не бе изминал и половината разстояние, когато отекна гонг и две решетки от дебели метални пръти се спуснаха светкавично от тавана. След броени секунди до по-далечната застанаха неколцина пазачи и се вторачиха с подозрение.
Опитвачът на идеи им каза нещо и те се скриха някъде. Скоро и решетките се издигнаха тежко.
— Механизмът е сложен и стар, но го поддържаме в отлично състояние — подхвана Дий, връщайки шлема на Ваймс. — Ако на излизане тежите повече, отколкото на влизане, пазачите ще проверят какво става. Няма как да надхитрите машината, все още мери с точност до стотина грама. И не се налага да унижаваме ничие достойнство с претърсване. Единственият начин да я избегнете е да летите. Могат ли крадците да летят, ваше превъзходителство?
— Зависи от коя раса са — разсеяно отвърна Ваймс. — Кой още влиза тук?
— Веднъж на всеки шест дни аз и двама пазачи идваме да проверим всичко ли е наред в камерата. Последната проверка беше преди пет дни.
— А други идват ли?
Ваймс забеляза, че Веселка стискаше в шепата си от пясъка в Пещерата на Питата и го оставяше да изтече между пръстите си.
— Напоследък не се е случвало. Разбира се, след коронацията на новия крал Питата често ще бъде изнасяна за церемонии.
— Само такъв бял пясък ли трябва да има по пода?
— Да. Важно ли е?
Ваймс видя с ъгълчето на окото си как Веселка му кима.
— Още не знам… Кажете, каква е истинската стойност на Питата?
— Истинската ли?! Тя е безценна!
— Знам, че наистина е скъпоценна за вас като символ, но има ли стойност сама по себе си?
— Повтарям — безценна е!
— Опитвам се да си представя какъв е вероятният мотив на крадеца — обясни Ваймс, почти изтощил търпението си.
Веселка бе вдигнала малкия кръгъл камък и надничаше под него. Ваймс сви устни.
— Какво прави… тя? — с отровен глас произнесе Опитвачът на идеи.
— Ефрейтор Дребнодупе търси веществени доказателства — официално обяви Ваймс. — Иначе казано — следи и улики, които биха ни помогнали. Туй си е особено умение.
— А това писмо дали би ускорило издирването? И по този лист има следи, които наричаме букви. Иначе казано — улика, която може много да ви помогне.