Брей, че богатство — дрехите и малко кибрит. Време беше да проумее какво става, дяволите го взели.
Спомни си как видя падащия полилей. И поне му се струваше, че зърна как грамадата попадна в прегръдките на Детритус. Имаше също писъци, крясъци и шетня, а в ръцете му кралят псуваше, както само джудже умее. Накрая някой го прасна по главата.
И гърбът го болеше на мястото, където бронята го опази от брадвата. За миг националната му гордост изду бицепси. Анкх-Морпоркската броня бе издържала на удара! Е, сигурно я бяха изработили джуджета, дошли от Юбервалд, и то със стомана, добита от юбервалдска желязна руда, но напук на всичко си оставаше анкх-морпоркска броня.
А на нара имаше възглавница местно производство. Когато Ваймс се помъчи да намести главата си с поне минимум удобство, чу мимолетен метален звън. Хъм, този звук някак не се връзваше с представата му за пълнеж от птичи пера.
Вдигна чувалчето и успя със зъби да прегризе дупка в дебелото зебло.
Ако онова, което се озова в ръката му, някога е било част от птиче тяло, каза си Ваймс, не би искал да се запознае с цялата птица. На пипане обаче твърде много приличаше на еднозарядния арбалет на Иниго. Ваймс много кротичко пъхна пръст в отвора отпред и установи, че оръжието дори е заредено.
Само един изстрел. Но неочакван… А от друга страна, не вярваше, че феята на зъбчетата му е оставила тази вещ, освен ако напоследък си е имала вземане-даване със стряскащо необикновени дечица.
Пъхна находката обратно в чувала, защото зърна слабичка светлина. Различи, че във вратата има зарешетено прозорче, а от другата й страна стоят някакви фигури.
— Ваша светлост, буден ли сте? Съжалявам за прискърбното произшествие.
— Дий?
— Аз съм.
— Да не сте дошъл да ме осведомите, че е станала ужасна грешка?
— Уви, не. Разбира се, лично аз съм абсолютно убеден във вашата невинност.
— А стига, бе… — изръмжа Ваймс. — Щото и аз. Толкова съм убеден в невинността си, че дори не знам в какво ме обвинявате. Я ме пуснете веднага, иначе…
— … ще останете тук, за съжаление — довърши Дий. — Вратата е извънредно здрава. Не сте в Анкх-Морпорк, ваша светлост. Естествено ще уведомя за положението ви лорд Ветинари възможно най-скоро, но както вече ми съобщиха, сигналната кула е повредена много зле…
— Положението ми ли?! Натикали сте ме в килия, туй е то. И защо? Нали спасих вашия крал?
— Има… разногласия по въпроса.
— Някой пусна оня светилник от тавана!
— Несъмнено. Както изглежда, това е деяние на човек от вашия персонал.
— И вие знаете, че няма как да е вярно! Детритус и Дребнодупе бяха с мен, когато…
— Господин Скимър не беше ли от вашите придружители?
— Той… Да, но… Той не би…
— Доколкото знам, в Анкх-Морпорк имате и Гилдия на убийците, нали? — невъзмутимо подхвърли Дий.
— Той беше в кулата!
— В повредената кула ли?
— Тя вече беше пов… — Ваймс млъкна насила. — Че защо му е според вас да троши кулата?
— Не твърдя, че би го сторил — с все същото хладно спокойствие отвърна Дий. — Освен това някой подсказа, ваша светлост, че сте дал сигнал малко преди покушението…
— Какво?!
— Вдигнал сте ръка към бузата си или нещо подобно. Има предположения, че сте бил осведомен предварително.
— Светилникът вече се люлееше! Вижте сега, я ме оставете да поговоря със Скимър!
— Ваша светлост, нима имате свръхестествени способности?
Ваймс се запъна.
— Мъртъв ли е?
— Както личи по всичко, оплел се е във въжетата, докато се е опитвал да изкърти оста на макарата. Около него имаше три мъртви джуджета.
— Но той не би…
Ваймс се застави да млъкне отново. Разбира се, че Иниго не го е направил! Затова пък колко удобно — член е на гилдията, с която Анкх-Морпорк едва ли не е най-прочут. Постарали са се да научат и това…
Дий май разгада изражението му.
— Разбирам ви, ваша светлост. Всички обстоятелства ще бъдат проучени. Невинните няма от какво да се опасяват.
Новината, че няма от какво да се опасяват, винаги е вселявала непоносим ужас в сърцата на невинните из всички светове.
— Какво сторихте на Сибил?
— Как можахте да го помислите, ваша светлост! Абсолютно нищо не сме й сторили. Не сме варвари. А за вашата съпруга сме чували само ласкави мнения. Тя е много разстроена, разбира се.
Ваймс изсъска.
— А Детритус и Дребнодупе?
— Ваша светлост, ние съзнаваме, че те са изпълнявали заповедите ви. Освен това единият е трол, а другата… опасно различна от нас. Именно затова, а не по друга причина, те са поставени под домашен арест във вашето посолство. Зачитаме традициите на дипломацията и не желаем да ни обвинят, че сме постъпвали злонамерено. — Дий въздъхна. — Разбира се, другият проблем също е сериозен…