Събуди се от хъркането си и установи изненадан, че още има четири крайника. Мътна капка, стопена от топлината на тялото му, пропълзя под яката на ризата. Мускулите вече не го боляха. Дори не усещаше повечето от тях.
И вълците ги нямаше. В отсрещния край на временното им леговище снегът беше отъпкан, а през отвора нахлуваше толкова ярка светлина, че Ваймс изпъшка.
Оказа се, че денят е настъпил, небето синееше повече отвсякога, дори леко избиваше на виолетово в зенита. Ваймс излезе в хрускав и искрящ свят, наглед посипан със захарна глазура.
Вълчите следи се виеха между дърветата. Хрумна му, че не би увеличил продължителността на живота си, ако ги последва. Нищо чудно зверовете да бяха излезли в почивка снощи, но вече да си търсеха закуска.
Слънцето го сгряваше, а въздухът си беше все така студен и дъхът увисваше на облачета пред устата му.
Наоколо би трябвало да има хора. Твърде мъгляво бе запознат с живота в провинцията, но нали уж из горите щъкаха въглищари, дървари и… напъна паметта си… момиченца, които носят лакомства на бабите си? Във всички приказки, които бе попил като малък, горите изобилстваха от трудова шетня и нарядко по някой писък.
Предпочете да се спусне по склона. Сега храната беше важна. Имаше две кибритени клечки и можеше да си запали огън, ако се наложи да остане тук още една нощ, но мина много време от онези блюда с хапките на джуджешкия прием.
Ето ти го и Анкх-Морпорк, който гази в преспите…
След половин час се дотътри до плитка долина, където поточе ромолеше между заледени брегове. И над него се кълбяха изпарения.
Потопи ръка — водата беше гореща.
Ваймс повървя край ручея. Снегът беше изпотъпкан от животни. Тук-там водата се събираше във вирове с воня на развалени яйца. А наоколо по голите клони на храстите замръзналата пара се трупаше на висулки.
Стомахът май можеше да почака. Ваймс си смъкна ризата и панталона, нагази в един вир, изквича от горещината и се потопи целият.
Ония в Нееготинфиорд не правеха ли същото? Разправяха за тях разни щурави истории. Ами да, имали бани, където от пара не може да се диша, търчали около тях, налагайки се с брезови дънери или нещо подобно. Едва ли имаше тъпотия, за която чужденците вече да не са се сетили.
Богове, това беше хубаво. Горещата вода на практика се равняваше на цивилизацията. Ваймс усещаше как мускулите му се отпускат блажено.
След няколко минути се примъкна до брега и порови в дрехите си, докато не откри посплескана кутия пури. В нея имаше две неща, които след събитията от последното денонощие напомняха замръзнали съчки.
Разполагаше с две кибритени клечки.
И какво толкова? Всеки може да запали огън с една клечка.
Излегна се във водата. Добре направи, че спря тук. Вече се опомняше, топлината го ободряваше, димът също…
— О, ваша светлост…
Волф фон Юбервалд седеше на отсрещния бряг. Нямаше и едно парцалче по тялото си, от което се виеха струйки пара, като че току-що бе вършил тежка работа. Мускулите му лъщяха като намазани с лой. Нищо чудно да беше точно така.
— Какво по-добро от лек пробег в снега? — продължи Волф приветливо. — Навлизате в живота на Юбервалд, ваша светлост. Лейди Сибил е жива и здрава, ще може да се върне във вашия град, когато проходите бъдат разчистени. Знам, че бихте искал да чуете това.
Още голи мъже и жени излизаха измежду дърветата без никакво притеснение. Ваймс проумя, че е един плацикащ се труп. Прочете бъдещето си в очите на Волф, но подхвърли:
— Разкошно е да се топнеш в гореща вода преди закуска.
— О, да. А ние още не сме закусвали — осведоми го Волф.
Той се изправи, протегна се и прескочи вира, без да се засилва. Взе и огледа бричовете.
— Изхвърлих проклетията на Иниго — осведоми го Ваймс — Не ми се вярва, че беше приятелски подарък.
— Всичко е една голяма игра, ваша светлост. Не се упреквайте! Оцеляват само най-силните, както и трябва да бъде.
— Дий го измисли, нали?
— Милото дребосъче Дий ли? — разсмя се Волф. — О, и то си имаше планче. Спретнатичко и хитричко, макар и малко налудничаво. За щастие вече е и безполезно!
— Искаш джуджетата да воюват помежду си, а?
— Силата е благо — поучително произнесе Волф, сгъвайки грижливо дрехите. — Но досущ като останалите блага е за предпочитане да не я притежават мнозина. — Замахна и хвърли дрехите надалеч. — Е, какво искате да ви кажа, ваша светлост? „Бездруго ще умрете, така че мога да ви разкрия всичко“, нали?
— Не е зле за начало — поощри го Ваймс.
— Наистина ще умрете — усмихна се Волф. — Защо вие не се опитате да ми обясните какво научихте?
Разговорът означаваше спечелено време. Може би онези въглищари и дървари щяха да се появят всеки миг. Но ако не си носеха брадвите, всички щяха да загазят много зле.