— Той ще бъде вечен — не знам защо, уверено отвърнах аз.
— Само дано на Боб не му се случи нищо — промълви Мег.
— Нищо няма да му се случи. Чухте ли какво каза полковник Джейкс?
— И двамата скоро ще ни откарат оттук…
Помислих малко и казах:
— Важното е за това, което направи Боб, да научат колкото е възможно повече хора!
Мег се спря и ме погледна хитро в очите.
— Уилям, вие много пиете и никак не се интересувате какво става по света.
Наистина, аз бях забравил дори кога за последен път съм слушал радио.
— А какво става по света?
— Цялата страна се е разбунтувала. Всички вестници са изпълнени със съобщения за постъпката на Боб. Най-изтъкнатите учени одобряват постъпката му. Създадена е „Научна лига за солидарност с Вигнер“. Вчера един голям физик говори по радиото за идеята да бъде създаден комитет за разработване на активни научни методи за борба с атомната опасност. Той заяви буквално следното: „Примерът на младия математик Боб Вигнер показва колко много можем да направим ние. Дойде време да се действува активно. Учените трябва да са най-напред…“ Те наистина ли могат да измислят такъв апарат, за който се е споменавало в разказа?
Хванах ръката на Мег и я стиснах сърдечно.
— Ако всички учени заговорят с такъв език, няма да има нужда от никакъв специален апарат…
VIII
На другия ден следователите си заминаха и на Боб му разрешиха да излезе. Чакахме го, събрани долу при стълбището. Когато се показа, хванал под ръка Мег, ние му устроихме бурни овации. Свирехме и крещяхме толкова силно, сякаш не бяхме трима, а тридесет и трима души. Не очаквах, че най-много от всички ще крещи Самуел Фин. Боб се хилеше до уши и ни се покланяше като неопитен млад актьор. Зад него стоеше часовоят и също се усмихваше.
— Какво сте се развикали? — сопна се неочаквано появилият се полковник Джейкс. — Ама че неприятности създадохте, Вигнер!
— Служа на отечеството — израпортува Боб. — Нали чудесно съм го измислил, полковник!
— Хлапак! Това е само първото действие на драмата. Скоро ще дойдат да ви приберат. Наредено ми е да не ви пускам да излизате от територията.
— Че какво от това… Само че туй няма да помогне. Смятайте, че бомбата е жива погребана.
Полковникът поклати глава и без да каже нито дума, си тръгна. Ние всички нахълтахме в бара.
— Предлагам да пием за младоженците — казах аз, като наливах в чашите шампанско.
— За кого — учудено запита Крам.
— За двойката Вигнер. Хайде да се чукнем, Боб.
Нашият математик просто замря с отворена уста, после премести уплашен поглед към Мег. Тя се усмихваше хитро.
— Е, какво ме гледате? — обърна се тя към Боб. — Нима не искате да бъда ваша жена?
Боб започна да бръщолеви невъобразими глупости и за да го избавим от това затруднение, отново започнахме да крещим.
— Момчета, нашата база сега не върши работа. Ще я закрият, защото пещерата е заета! — викаше пийналият Фин. — А да знаете само какво момче е родила моята жена! — после ме погледна и сподавено каза: — Това не важи за теб.
— Стига си се сърдил. Нека се помирим. Такъв ден е!
Всички ме подкрепиха.
— Самуел, не му се сърди. Той тогава ги надрънка едни пиянски.
Фин се намръщи и ме загледа изпод вежди. Но очите му бяха весели, а не зли.
— Добре. Съгласен съм.
Отпихме двамата от чашите, а после се целунахме.
В разгара на веселбата на вратите на бара застана полковник Джейкс с някакъв младеж. Веднага утихнахме.
Непознатият беше висок, рус, с бледорозово, почти детско лице. Изглеждаше съвсем момченце с красиви пухкави като на дете устни. Той се поклони любезно и каза тихо:
— Добър ден.
— Това е нашият нов математик. Запознайте се.
Полковник Джейкс излезе, а ние продължихме мълчаливо да разглеждаме новия.
— Фамилното ми име е Скот, Робърт Скот — промълви най-сетне момъкът. — Ще разрешите ли да седна при вас?
— Моля — Фин кимна към свободния стол.
— А как се казвате вие? — гласът на новия беше мек и тих.
Ние мълчахме.
— Завърших неотдавна математически факултет в Чикаго — продължи той. — И ето че веднага след защитата на дипломната работа ме изпратиха тук. — Той се усмихна, после стремително стана и каза: — Нека да пием за запознанството.
Отиде до тезгяха на бара и започна да налива джин. Нямаше понятие как да се държи с възрастни хора.