— Моля, вземайте — каза той, като поставяше чашите. Цялото му лице бе пламнало в руменина.
Ние запазихме пълно мълчание и продължавахме втренчено да наблюдаваме математика.
— А кой от вас е мистър Вигнер?
— Аз — дрезгаво отговори Боб.
— Запаметяващото устройство на изчислителната машина „Феано“ е разработена от мен под ръководството на професор Колинз. Той ви познава…
Боб кимна леко.
— „Феано“ е чудесна машинка. Удобна, нали? — продължаваше да бърбори Робърт Скот, като едва допираше устни до чашата си.
Ние не отговаряхме. В бара стана някак неприятно.
Няколко минути цареше мълчание. Скот съвсем се обърка. После без основание, обръщайки се към Крам, заговори:
— Делта-квантуване е прекрасно нещо. Всъщност това е напълно сигурен метод да се съставят всякакви алгоритми. Дори такива, които не могат да се изразят в аналитични функции.
Боб прехапа устната си и стана. Маргарет също стана от масата.
— Да вървим, Боб…
Те излязоха от бара и Робърт Скот ги изпрати с учуден поглед.
— Съпрузи ли са? — плахо запита той.
Никой не му отговори.
— Пийте — каза той умоляващо и после съвсем тихо добави: — Моля ви…
Изведнъж ми дожаля за него.
— Та какво казахте вие за делта-квантуването? — запитах аз.
Той веднага се оживи.
— Вие математик ли сте?
— Не, дозиметрист съм.
— Делта-квантуването представлява, така да се каже, разлагане на непрекъснатите операции на последователни импулсни операции. Ако вие работите например с изчислителни машини със секретно действие, то за да ги накарате да изпълняват каквито и да било сложни непрекъснати действия, трябва да разложите тези действия на отделни импулси. Сигурно точно така е постъпил мистър Вигнер, когато е решил да замени взривателят на водородната бомба. Нали?
— Н-не знам…
— По друг начин е невъзможно — продължаваше хлапакът. — Мистър Вигнер не е бил никога в пещерата, където е поставена бомбата, и никога не е виждал тази бомба. Той само е знаел, че тя е снабдена с електровзривател. И ето, разполагайки с тези нищожни изходни данни, е успял да състави остроумна програма за „Феано“. В университета всички му се възхищавахме. Професор Колинз ми възложи да разкажа на университетския семинар как се прави това.
Робърт се усмихна смутено и отпи малко от чашата си.
— А вие самият знаете ли как става? — запитах го аз.
— Да — отговори той и добави: — Сигурно Вигнер е много талантлив математик.
— Защо пристигнахте тук?
— Аз ли? — учуди се Робърт Скот. — Нима не са ви казали?
— Че каква важна клечка сте вие, за да ни говорят за вас? — не се стърпя Крам.
— Ами за това пишат във всички вестници и…
— Ние не четем вестници! — сряза го Фин. — Да вървим, момчета.
Станахме и излязохме от бара, без да докоснем джина, който Робърт Скот ни бе предложил.
IX
Бяхме се събрали до оградата край часовоя и наблюдавахме бетонираната пътечка, която водеше за пещерата. Беше ранно утро, но слънцето страшно печеше. Боб се разхождаше нервно напред-назад, напрегнато обмисляше нещо. Маргарет не сваляше влажните си очи от него. Малко настрани стояха полковник Джейкс, синеокият хлапак-математик и двама цивилни, пристигнали от центъра. Всички работници от шатрата бяха излезли да видят какво ще стане. Облечени с лилави комбинезони, те стояха на разстояние зад нас.
— Престани най-сетне да се мотаеш напред-назад като махало! — ядосано каза Крам.
Боб спря да се разхожда.
— Какъв идиот съм само! Да не взема под внимание такова елементарно нещо…
— Какво?
— Ами това, че втора количка със същото електронно устройство може да обезвреди първата…
— А, ти за това ли… Пропуски се случват и при вас, властелините на най-точната наука — с известна ирония каза Фин. — Скот е използвал същия метод като тебе, нали?
Боб кимна.
— Боб, моля ти се! — възкликна Мег. — Може би в края на краищата работата не е в тази конкретна бомба, а в нещо по-голямо. Главното е да се насочи мисълта на хората.
— Да се насочи мисълта ли? — Боб хвърли гневен поглед към Робърт Скот, който очакваше с нетърпение резултатите от едноседмичната си работа по програмиране на „обезвредяващата операция“. Новият математик се вълнуваше като ученик пред изпит.
На него и през ум не му минаваше каква чудовищна подлост бе извършил, какви надежди бе разбил. За него това представляваше само задача по делта-квантуване.
— Нима може да се насочи мисълта на такива — продължи Боб с горчивина. — Те работят за войната безразсъдно и когато атомният пламък ги обхване, те дори няма да разберат, откъде се е появил…