— Все ще се оправя.
— Аз ще ви обясня. Да предположим, че в този блок има взривател, който се привежда в действие от известна група електрически импулси…
Взех изписания с формули лист и го смачках в юмрука си.
Робърт Скот вдигна към мен учуден поглед.
— Аз не бях ви обяснил още…
— Всичко ми е ясно.
Сграбчих Скот и рязко го вдигнах от стола. Облещените му очи бяха пълни с ужас.
— Уилям, какво правите… Ами че аз… Наистина, недейте… Аз само…
— Пале такова, ти разбираш ли какво направи?
— Нищо лошо… На мен просто ми възложиха…
— Ами ако ти бяха възложили да изчислиш как най-добре да убиеш майка си? — промълвих аз, притискайки Скот до стената. Изпитвах неудържимо желание да го удуша.
Скот яростно разтърси главата си.
— Не… не… не… — злобно повтаряше той.
— А добре ли е да помагаш да убиват милиони други майки?
В миг той се отскубна, завря се в ъгъла и закрещя:
— Какво сте се заяли с мен? Аз съм само математик. Решавам задачи, и толкова. Нямам никакво отношение към бомбите. Дори не знам какво представляват!
Погледнах с презрение това безнадеждно същество, заплюх го и тръгнах към стаята си да си приготвя багажа.