IV
Събудих се с натежала глава и погледнах електрическия часовник над вратата. Беше шест сутринта. Значи след четири часа всичко ще започне, по-точно, всичко ще бъде свършено.
Предутринната мъгла навън ставаше все по-рядка. В стаята беше задушно и аз отидох до прозореца да подишам чист въздух.
Часовоят стоеше вече не до оградата, а по-близо до зданието. Върху фона на тъмновиолетовия хоризонт скалата изглеждаше черна.
Гледах разсейващия се сумрак и си мислех за това, което щеше да стане тук след четири часа и какво ще бъде след взрива. Сеизмичните станции във всички страни ще регистрират земетресение. С помощта на своите уреди сеизмолозите лесно ще определят мястото на взрива и ще го отбележат на картата. После ще сравнят характера на сеизмичната вълна с всичко онова, което им е известно за земетресенията, и без всякакви усилия ще установят, че това не е било земетресение. Вестниците ще пошумят, радиото ще поговори и всичко ще утихне. И ние известно време ще обработваме резултатите от наблюденията над подземния взрив на водородна бомба от нов тип. И тъй ще продължи, докато не намерят и не изкопаят още една пещера под някоя скала. И всичко ще започне отначало…
Видях, че полковник Джейкс отиде при часовоя и заговориха. Часовоят се обръщаше няколко пъти към скалата и махаше с ръка натам. Облякох се и слязох при тях.
— Безсъние ли ви мъчи? — запитах Джейкс, като си палех цигара.
— Дявол да го вземе! Току-що ми позвъниха и ми казаха, че автоматичната количка не се е върнала…
— Как така не се е върнала?
— Много просто. Изпратили я в пещерата да постави още един дозиметър. А тя, проклетницата, не се върнала.
— Много важно — автоматична количка. Цяла скала ще полети във въздуха, а това е нищо и никаква количка — казах аз.
— Сигурно се е развалило радиоуправлението й — обясни Джейкс.
— Ами ако вземем да изпратим някого при нея? — запитах аз.
— Това е невъзможно. Заповядано е след дванадесет през нощта да не се допуска никой до скалата.
— Тя кога отиде?
— В единадесет — каза Джейкс и изпсува. — Трябва да се съобщи в центъра.
Той закрачи към своя котедж, а аз останах при часовоя.
— Изскочи в тъмното като луда и се понесе. Ама че техника!
— Ти за какво говориш?
— Ами за същата тази количка. Тича като жива. Браво на този, който я е измислил!
Съмна се напълно и скалата заблестя с пурпурни и розови краски.
— Мене ще ме освободят от пост в девет и половина — каза часовоят. — После никой няма да има право да излиза от помещението. Какво ще правите вие там?
— Най-различни неща.
Обърнах се и видях Боб. Той вървеше право към мен.
— Голямо представление ще има днес, нали, Боб?
— Наистина — усмихна се той. — Дай да запаля.
— Струва ми се, че по-рано ти не пушеше.
— Представи си много рядък случай — медицината ми препоръчва да пуша.
— Ето че за последен път се любувам на скалата — казах аз, като му поднасях запалката. — На теб не ти ли е жал за нея?
— Ами любувайте се. А на мен трябва преди изпробването да ми бият инжекции. — Боб отново забърза към сградата.
— Всичко е наред — каза Джейкс, идвайки към мен. — Реши се да пожертвуваме количката. След два-три дни ще ни изпратят нова.
Погледнах часовника си. Седем и половина. Започваше да става горещо.
— А вярно ли е, че ще бъде като земетресение? — запита часовоят полковника.
— Много сте любопитен. Знаете, че за разгласяване на военна тайна…
Аз така и не можах да чуя какво наказание се полага на войник за разгласяване на военна тайна. Крам ме повика да закусим.
В бара си поръчах пържени яйца с бекон и чаша мляко. Когато отидох до своята масичка, Фин вече довършваше закуската си. Той ме погледна със зачервени от безсънието очи.
— Знаеш ли, в такъв ден си струва да се помирим — казах аз, сядайки до него.
Фин взе мълчаливо чашата си с млякото и отиде до прозореца. Значи, сериозно се е обидил!
— Честна дума, Фин, прости ми. Това стана наистина защото бях пиян. — Приближих се до него и леко го пипнах за рамото.
Той се обърна рязко и процеди през зъби:
— Има неща, които не се прощават до гроб!
— Ама, моля ти се, удари ме, ако от това ти стане по-леко.
— Хич не ми пука за твоя удар. Понякога думите удрят по-силно от юмруците.
Изпи си млякото на един дъх и излезе. Какво толкоз обидно му бях казал?
— Мег, какво съм наговорил вчера на Фин?
Тя ме погледна с уморени очи. Сигурно и тя не беше спала.
— Вчера той получи нервен припадък. Вие сте му наговорили нещо относно цената за убийство на новородени.