— Добре съм — отговори с пресилена усмивка. — Наистина.
Луис сви рамене.
— Не ви вярвам — каза той. — Но кракът си е ваш. Искате ли питие, преди да започнем?
Ерик кимна. Точно сега едно питие щеше да му дойде добре. Не само че Раян току-що го беше нарекъл лъжец, но и кракът му гореше и беше адски изнервен. По-рано, когато звънна на магната от апартамента на Даяна, не очакваше срещата да се състои толкова скоро. Мислеше, че ще бъде след седмица, а не в деня, в който се върна от болницата, за да намери апартамента си наводнен.
Въпреки това се радваше, че е тук. Срещата му помагаше да откъсне ума си от проблемите у дома, а и скоро щеше да научи защо Луис Раян му е пращал куп рози от постъпването му в болницата насам.
— Какво искате? — попита Луис, докато ставаше. — Имам всичко.
— Скоч?
— Готово.
Ерик гледаше как Раян отива към бара. Запита се какво иска този човек от него. Луис знаеше от години, че Ерик е бил директор в „Редман Интернешънъл“. Това ли е? Да не би Раян да искаше някаква информация? Или се отнасяше до Селина? Цял Манхатън знаеше, че преди време имаха връзка. Може би срещата беше свързана по някакъв начин с нея? Или с Джордж? Враждата между двамата беше прочута. Двете така приличащи си корпорации от години се намираха в непрекъсната битка и пресата ги представяше така, сякаш водеха своя частна война — което си беше самата истина.
Но докато пресата внушаваше, че омразата им е породена от съперничество в бизнеса, Ерик беше наясно с нещата. В момент на откровение преди години Селина му беше казала, че Джордж бил смятан за виновник за смъртта на жената на Луис. Макар да не вярваше, че Джордж е способен на убийство, Ерик все пак не беше отхвърлил тази възможност. През годините бе имало много случаи, когато чувствата на Джордж към Луис Раян прехвърляха границите на обикновената неприязън и се превръщаха в нещо по-студено, по-мрачно и по-лично.
— Гледаше как Луис сипва скоч в две ниски чаши с лед. „Не знам защо си ме поканил тук — помисли си той, — но щом ти трябвам толкова много, няма да ти изляза евтино.“
Луис дойде при него с питиетата. Ерик взе своето и двамата се чукнаха.
— За бъдещето — каза Луис и пиха.
Напитката опари гърлото на Ерик и лумна в стомаха му. Той отпи втора глътка и започна да се отпуска. Раян отиде до стъклената стена, която гледаше към града. За Ерик изгледът се заемаше изцяло от сградата на „Редман Интернешънъл“.
Той се наведе напред. Групата репортери, покрай които бе минал, още се тълпеше пред входа на сградата. Макар да не беше сигурен защо са тук, Ерик прие, че е нещо във връзка с придобиването на „Уест Текс“.
— Искам да ми помогнете да унищожа Джордж Редман — каза Луис.
Ерик го погледна. Не беше сигурен, че го е чул добре. Луис още беше обърнат към прозорците. Леещата се през тях слънчева светлина превръщаше сребристата му коса в златна.
— Ще ви бъде платена неприлично висока сума за малкото, което искам от вас — простичко рече Луис. Той се дръпна от прозореца и се върна на мястото си. — Всъщност, дори след като платите сметките си в болницата, ремонтирате апартамента и обезщетите за картините и мебелите от времето на Хенри Осми съседката си, ще бъдете осигурен до края на живота си.
Ерик изгуби дар слово. Откъде знаеше Раян за апартамента му? За унищожените картини и мебели? Тръбите се бяха спукали днес сутринта.
Луис отвори чекмедже на бюрото си и извади лист хартия. Подаде му го и Ерик видя, че е чек. Веждите му се повдигнаха — сумата беше наистина неприлична.
— И как по-точно ще изработя това? — попита той.
Луис седна.
— Искам да потвърдите една информация, която получих относно купуването на „Уест Текс Инкорпорейтид“. Достатъчно е само да копирате няколко файла и чекът е ваш.
— Да потвърдя? — попита Ерик. — Значи вече имате ваш човек в „Редман Интернешънъл“?
Луис махна небрежно с ръка.
— Кой е той?
— Няма значение. Важното е, че му нямам доверие. За разлика от вас, той не иска да види Редман съсипан.
„Значи е мъж.“
— Какво ви кара да мислите, че аз искам?
— Това, че мразите Джордж — посочи Луис. — И двамата знаем, че Редман унищожи репутацията ви. Не бихте си намерили работа в този град дори да се съгласите да правите сандвичи. Очевидно е също, че Редман стои зад онези спукани тръби в апартамента ви. Неслучайно е спрял застраховката ви. Иска да се махнете от сградата и от Ню Йорк.
— Откъде сте научили всичко това?