— Не забравяй, че съм актьор.
Тя го прегърна леко.
— Отиде ли в полицията?
— Какъв смисъл има?
Прав беше, разбира се. Лиана си спомни собствения си опит, когато онзи мъж я беше заплашвал на Уошингтън Скуеър. Беше се чувствала по същия начин като Майкъл. Полицията не можеше да направи много в подобни ситуации. Просто в града имаше твърде много хора и твърде малко полицаи, за да се променят нещата.
— Защо не ми каза по-рано? — попита тя.
— Не исках да те безпокоя.
— Трябваше да го направиш — отбеляза тя. — Добре ли си?
— След няколко часа се женим — отвърна той. — Никога не съм се чувствал по-добре.
— Гледай да не го казваш като актьор.
От „Картие“ си купиха сватбените пръстени — две прости халки от платина. В магазин за мъжко облекло Майкъл си намери графитеночерен костюм и черни мокасини. А Лиана си купи от един малък бутик проста и същевременно елегантна бяла копринена рокля. Макар да не бе сватбената рокля от детските й мечти, тя я прие, защото вече знаеше, че мечтите рядко се сбъдват. И какво от това? Твърде много неща бяха тръгнали накриво в живота й. Чувстваше се щастлива, че е намерила мъж, желаещ да прекара остатъка от живота си с нея.
Когато се сдобиха с всичко необходимо, двамата слязоха до оживеното пристанище, наеха яхта и бяха венчани от капитана в международни води. Когато от запад се надигнаха тъмни облаци и закриха залязващото слънце, Лиана влезе от балкона в стаята. Косата й се развяваше от засилващия се вятър.
Тя затвори френската врата. Майкъл още спеше. Въпреки намаляващата светлина се виждаха синините по гърба му и тя си помисли колко болезнени изглеждат. Запита се как изобщо може да се движи, какво оставаше за сън. И докато стоеше и го гледаше, осъзна колко уморена е всъщност. За първи път от пристигането им си помисли, че и тя може да заспи.
Погледна часовника си и реши да полегне за половин час, преди да се обади на рецепцията и да направи резервация за вечеря. Свали черното копринено кимоно и се сгуши в леглото до Майкъл. Тялото му беше топло, дишаше тежко. Лиана затвори очи и започна да се унася.
Събуди се часове по-късно от барабанящия по стъклото дъжд.
Протегна се в тъмното и погледна часовника на нощната масичка. Бяха минали три часа. Лиана затвори очи и изстена.
Не мога да повярвам, че съм се успала — каза на глас. Обърна се да събуди Майкъл, но неговата половина от леглото бе празна. Надигна се, огледа тъмната стая и видя ивица светлина под вратата на банята. Чу звука на течаща вода. Той беше под душа. Лиана се изкушаваше да се сгуши отново в топлите чаршафи и да продължи да спи, но не бяха хапвали от сутринта и беше гладна.
Запали нощната лампа и погледна през прозореца. Дъждът шибаше стъклото. В това време и дума не можеше да става за излизане. Макар че хотелът имаше чудесен ресторант, изобщо не й се искаше да се облича и да излиза от стаята. „Значи ще бъде румсървис“ — реши тя и посегна към телефона.
Когато вдигна слушалката, не чу сигнал за свободно, а мъжки глас, който казваше:
…плати на Сантяго половината тази сутрин. Ще получи останалите пари, които му дължиш, след като си свършиш работата и убиеш баща й…
Гласът внезапно млъкна. Лиана седеше объркана — гласът й беше познат. Напрегна слух, но по линията се чуваше само шум.
— Майкъл? — повика тя. — Ти ли си на телефона?
Тишина, последвана от поемане на дъх. Лиана затвори. Остана да седи неподвижно, обхваната от тревога. Гласът, който бе чула, не беше на Майкъл, но въпреки това бе почти сигурна, че го е чувала и преди. Но къде?
Бързо вдигна слушалката и я приближи до ухото си. Сега чуваше само сигнал свободно. Онзи, който беше говорил, вече бе затворил.
Кимоното й лежеше на пода до леглото. Лиана го облече и отиде до вратата на банята. Заслуша се. Чу Майкъл да си тананика, усети горещата влага в съседното помещение. Хвана дръжката и я натисна. Не беше заключено.
Това я изненада. Поради някаква причина очакваше, че вратата ще бъде заключена.
Отвори. От банята се понесе пара и започна да се вие в краката й. Лиана пристъпи тихо и погледна телефона на стената до душа. Беше сух. Тя погледна към душа. Видя през матовото стъкло как Майкъл търка с кесия мускулестото си тяло. Беше с гръб към нея и продължаваше да си тананика, явно без да подозира за присъствието й.
Лиана се канеше да почука по стъклото и да го попита какво става, когато телефонът внезапно иззвъня. Лиана рязко пое дъх. Майкъл престана да си тананика и спря водата. Лиана го гледаше как отваря вратата на душа и опипом търси кърпа от лавицата до кабината.